Читать «Златото на Аляска» онлайн - страница 11

— И защо моят бледолик брат мисли така?

— Защото в прерията, недалеч оттук, видях трупове.

Индианецът погледна каубоя с пламтящи очи, но този блясък веднага угасна и той отново поде, без да го напусне спокойствието:

— Моят бледолик брат е видял трупове? Тогава трябва да побързам да се върна в моето племе и да уведомя Червения облак. Голямата майка на бледоликите иска нейните поданици да се уважават и ние ще отмъстим за тези, които са били убити.

— Знаете ли кои са били нападателите?

— Трябва да са били Черните крака.

Бени му отвърна със смях. Индианецът го погледна с мрачни очи, след това кръстоса ръце върху широките си гърди и каза с ироничен тон:

— Моят брат е весел?… Изглежда в неговата каруца има все още доста количество от огнената вода…

— Не — отговори Бени. — Белият брат от много време няма огнена вода и от сутринта не е пил друго освен обикновена вода Смее се, защото го смяташ за твърде наивен.

— Какво искаш да кажеш?

— Че твоят бледолик брат познава индианците, скалпирали притежателите на каруцата, която лежи на края на гората.

— Ух! — извика индианецът, без да губи самообладанието си. — Тогава моят брат ще ми каже кои са?

— Разбира се.

— И кои са били тогава?

— Големите кореми.

— А!… Куче! — изрева индианецът, като се опита да се наведе, за да вземе нещо, което бе скрил сред храстите.

Бени, който стоеше нащрек, бързо се хвърли напред и като насочи пушката към гърдите му, извика заплашително:

— Стой или ще те убия!…

Индианецът разбра, че животът му е в опасност, изправи се скръсти ръце и отговори с присъщото си спокойствие:

— Белият брат желае война?… Значи не знае, че Шарената опашка е воин, много почитан от своето племе и неговата смърт ще бъде отмъстена?

— Зная — отговори каубоят — и не желая война с Големите кореми, нито пък имам намерение да убивам своя червенокож брат. Само искам да ме последваш в лагера и да останеш заложник, докато се срещна с Червения облак и поговоря с него.

— Аз, заложник?…

— Да, скъпи мой, и те предупреждавам, че ако се противиш и не ме последваш, ще ме принудиш да изпразня пушката си в теб.

— И какво смяташ да правиш с мен, братко мой?

— Абсолютно нищо. Ще ядеш на моята маса ще пушиш колкото тютюн искаш, ще пиеш от малкото уиски, което все още имам, и нищо повече Разбра ли ме? Или мой гост, или куршум в сърцето.

— И кога ще мога да се върна при своите?

— Много скоро, ако Червеният облак бъде разумен.

— Да взема ли оръжието си?

— Моят брат ще го остави, където си е; ще си го вземе тогава, когато вече няма да бъде мой гост. Уискито може да му изиграе някоя шега и в един момент лошото настроение да го накара да вземе скална ми, а аз държа на косата си, тъй като зная, че в прерията перуките не растат по върховете на бьфало грас. Хайде, твърде много се разбъбрихме. Засега моят червенокож приятел ще дойде да обядва с нас След всичко едно хубаво прясно парче бизонско месо струва много повече от куршум в корема.

Индианецът го изгледа мълчаливо, с очи, оживени от тъмен блясък, който издаваше силното му желание да се отърве от белия брат, после с кимане на главата направи знак на съгласие и изрече кратко: