Читать «Тайното съкровище» онлайн - страница 5

— На разсъмване ще потърсим изход!

— Ще бъде твърде късно, мили мой! Необходимо е още тази нощ да потърсим сигурно скривалище!

— Тогава да не губим време! Ти тръгни с Цамора, а аз с Янко.

— А, не! — отвърна Карминильо, като изгледа Янко подозрително — Тоя циганин не ми вдъхва доверие. Няма да се учудя, ако тръгне с теб, а после се върне сам, като те остави някъде с пръснат череп!

— Ей, Янко! Ти тръгни с Цамора! Ние надясно, вие наляво! Който пръв намери удобно място, ще извести другите с изстрел.

— Добре — съгласи се охотно циганинът.

Двете групи тръгнаха в две различни посоки. Но не бяха минали и няколко минути, когато остро изсвирване извести испанците, че търсеното скривалище е намерено.

Отзовали се веднага, студентите видяха, че Янко бе открил широк вход на огромна пещера, която бе покрита вътре с гъста морска трева и с кости на някакви животни.

— Не е лошо! — избъбра Карминильо, като оглеждаше наоколо при треперещата светлинка на запалена клечка кибрит. — Но тук така мирише на гнило, че не се изтрайва…

— Много си придирчив! — пошегува се Педро. — Ти какво искаш? Да мирише на рози или на одеколон?

— На всичко друго, само не и на това. Знаеш ли на какво ми напомня тази миризма, Педро?

— Боже мой! Та аз не съм химик!

— Но не ти е простено да не познаваш поне малко зоологията! Та тук мирише на… лъвове!

— Как? На лъвове? Ти си луд!

— Да, така е. По-точно миришат техните леговища. Но защо се учудваш? Забравяш ли, че не се намираме в Севиля, нито в Мадрид! Не лежим на сянка заедно с кучето, не свирим на китара и не танцуваме. Тук е мароканският бряг на Африка, което ще рече, че сме на територия, където се подвизават знаменитите планински разбойници — рифиотите, където и днес лъвове, чакали, хиени и други подобни дребни зверове не липсват.

— Благодаря за лекцията! Но ти наричаш лъвовете дребен дивеч? А кой според теб е едрият, Карминильо?

— Слонът, носорогът и мамутът, за които казват, че и сега обитавали Северния полюс. Още китът, кашелотът, морската змия…

— Погледнете, сеньори! — прекъсна ги Цамора, която често сънуваше Испания, сянката и китарата, за които говореше Карминильо.

— Аха! Как ти се вижда това, Педро!

— Господи, какво ли е това? Котка?

— Лъвчета, скъпи! И то твърде прилични! А някъде наблизо вероятно се спотайват и техните родители, които не ще закъснеят да ни посетят и се нагостят богато с нас!

— Доста страшничко — обади се Педро. — Нямам ни най-малко намерение да ставам гощавка нито на хиени, нито на лъвове.

— Тогава? На работа! Хей, Янко, не стой със скръстени ръце!

— Какво трябва да правя, сеньор? — грубо откликна циганинът.

— Преди всичко пречукай тия котки с приклада на пушката. След това ще трябва да барикадираме входа на пещерата. Та ако дойдат лъвовете, да не ни сварят съвсем неподготвени.

И четиримата бързо се заловиха за работа. Докараха до пещерата сандъците и буретата от товара на загиналата „Кабилия“ и издигнаха висока стена, която донякъде можеше да ги предпази от внезапно нападение. Труповете на двете лъвчета, убити от циганина, бяха хвърлени в морето, но вълните си поиграха с телата им и отново ги върнаха на брега.