Читать «Тайното съкровище» онлайн - страница 4

— Сега какво ще правим, приятели? — попита единият студент.

— Какво можем да направим, Педро? — отвърна Карминильо. — Разбира се, че първо ще трябва час по-скоро да напуснем тази окаяна черупка и да слезем на брега. Но на мен не ми се нравят тия сеньори.

И той посочи няколко риби с чудновата форма, които се навъртаха около полупотъналия кораб.

— Страхуваш се от рибите ли? — учудено го попита Педро.

— Ти сигурно не знаеш какво представляват тези риби? — отвърна Карминильо. — Това е рибалуна.

— Ако ще и комета да е, какво ни интересува това?

— За да стигнем до брега, ще трябва да преминем петдесетина метра до пояс във водата, приятелю. А тия риби са страшни хищници. Моряците и рибарите по тия места знаят какво значи да имаш работа с тях. Веднъж, когато бях с покойния ми баща в Мароко, пред очите ми няколко от тези хищници разкъсаха тялото на един негър, който по непредпазливост бе паднал от лодката във водата. Когато го извадиха на брега, той вече бе негоден за нищо. Нима искаш да повериш на лакомите риби своето тяло, за да го превърнат в скелет, който би могъл да послужи само за университетския ни музей? Тогава, моля, влизай във водата!

— Да, да! — колебливо отвърна Педро. — Аз съм юрист, а не естественик и съвсем не ми се иска да жертвам тялото си в полза на науката.

— Все пак ние ще се помъчим да прогоним хищниците с изстрели. Цамора, струва ми се, че ти умееш да стреляш добре не само с очи. Вземи пушката!

Момичето не чака дълго да го молят. Върна се в каютата и оттам донесе отлично запазена пушка. Другите веднага я последваха и след минута от палубата на „Кабилия“ се разнесоха гърмежи, а прозрачната вода край кораба почервеня от кръвта на убитите хищници. След повече от четвърт час бойното поле бе очистено от тях. Край кораба не се виждаше вече нито една рибалуна и можеше безпрепятствено да слязат на брега.

Скачайки по камъните, които се простираха на дълги вериги, познатите ни пътници стигнаха благополучно до брега. А там мястото се оказа сравнително безопасно.

— Ако се наложи, можем да пренощуваме и тук! — разглеждайки наоколо, каза Карминильо. — Но положението ни съвсем не е розово, сеньори!

— Защо смяташ така? — попита Педро.

— Не ми е ясно как ще изкачим брега. Това, върху което сме, е само една тясна ивица пясък. От нея започват стръмни скали.

Сега, докато морето е спокойно, ще можем да се подслоним под тях. И предлагам да отидем по-нататък, където вълните изхвърлиха товара на „Кабилия“. Но ако бурята започне отново, а това непременно ще стане, тоя бряг изцяло ще бъде залят и ние ще се издавим като жалки плъхове, заварени от наводнението в дупките си.