Читать «Огненият човек» онлайн - страница 4

— Кой плаче там? — извика Кореа пред вратата на кабината, която беше залята от водата.

— Сеньор, отворете! — дочу се глас.

— Къде сте?

— Заключен съм в кабината.

— Кой ви е заключил там? Хубава работа, няма що!

Кореа с един удар изкърти вратата и видя четиринадесет годишно момче, което се спусна към кувертата с вик:

— Потъваме! Сеньор, бягайте! Спасявайте се!

Като видя само Кореа, юнгата се спря и като хвана за въжето, попита:

— Къде са другарите?

— Всички избягаха, момче — отговори Кореа.

— Сами ли сме?

— Съвсем сами.

— Сега разбирам, защо този разбойник Педро ме заключи в кабината! Страхувал се е да не претоваря лодката, ако заема място в нея.

— Е, в такъв случай той нищо не е спечелил, скъпи Гарсия. Видях го как падна върху един камък и си разби главата!

— А другите? Те излязоха ли на брега, сеньор Кореа?

— Не знам. Но не бих искал да съм на тяхно място. Дори и да са успели да излязат на брега, вълните доста са ги натрошили.

— И с нас ще се случи същото, сеньор!

— Така ли мислиш?

— Нивото на водата се покачва и в кабината то е достигнало шестдесет сантиметра!

— Е, няма толкова бързо да достигне до кувертата. Страхуваш ли се?

— С вас — не, сеньор Кореа!

— Нека и ние опитаме да се доберем до брега!

— Малката лодка трябва да е още там…

— Засега ще я оставим, момче. Тя не може да се използува при такива вълни. Впрочем, не се знае, може вече да е отнесена от вълните… Във всеки случай, Гарсия, нека се надяваме, че ще бъдем по-щастливи от другите.

II

Човекоядците

Диего Алваро Виана де Кореа, който по-късно изигра толкова важна роля в колонизирането на Бразилия и който събуди такова любопитство с необикновените си приключения, както и многобройни разговори в португалските придворни кръгове и в двора на френския крал Хенри II — се бе родил по времето, когато цяла Европа бе развълнувана от необикновените открития в Америка и възхитена от смелата решителност на португалците в Източна Индия. Още от най-ранна възраст Алваро започна да се увлича от смелите подвизи на завоевателите, а като юноша извърши няколко пътешествия край африканския бряг. Там той се сражава с маврите и прояви необикновено за годините си мъжество и хладнокръвие. Но постоянната му мечта бе да отиде в Америка или в Индия, където неговите съотечественици печелеха слава, владения и баснословни богатства.

Дългоочакваният случай най-после му се яви. Той узна, че една каравела ще отплува с товар за Антилските острови под управлението на един опитен лоцман. С нея той предприе пътешествието си.

За нещастие, буря захвърли каравелата далеч на юг, встрани от избрания път. Преди тридесет и пет години Кабрал, на път за Източна Индия, бил отнесен от бурята към бреговете на напълно неизвестната до тогава Бразилия. Подобна участ постигна и Алваро.

Когато Алваро и юнгата излязоха на кувертата, каравелата отново се натъкна на подводна скала, всеки миг можеше да се разбие на парчета. Но Алваро все още се надяваше, че корабът ще издържи ударите на вълните и че ще успее да го насочи към безопасно място сред скалите.