Читать «Огненият човек» онлайн - страница 3

С голям труд матросите успяха да спуснат лодката, която всеки момент можеше да се разбие в брега. Някои от тях, без да обръщат внимание на опасността, скочиха от кувертата в лодката, други, които последваха примера им, не бяха толкова щастливи и паднаха във водата, където бяха веднага погълнати от вълните.

Лодката се отдели от каравелата, но внезапно една огромна вълна я подхвана и я понесе към подводните скали. Алваро помисли, че тя е вече разбита, но след малко чу гласа на лоцмана, който му викаше:

— Сеньор Кореа, на кораба е останал юнгата… Ако можете, погрижете се за него!

— Юнгата ли? — извика Кореа, като се оглеждаше. — Къде е той? Не го виждам… Сигурно се е скрил някъде. После ще го намеря…

Кореа съсредоточи цялото си внимание върху лодката, опасявайки се всяка минута, че вълните ще я погълнат. Но както се виждаше, съдбата я покровителстваше. Въпреки яростта на Нептун, лодката се задържаше на повърхността и като орехова черупка се люшкаше по гребена на вълните. Тя бе преминала вече над втората подводна скала и се приближаваше към брега, тласкана от греблата и вълните. Но моряците все още не можеха да се смятат за спасени. Брегът беше почти недостъпен. Той се издигаше отвесно и беше обкръжен от скали, които тук-там се подаваха над водата.

Ще се разбие на парчета! — помисли си Кореа. — Както се вижда, аз съм в по-голяма безопасност тук, на този полуразбит кораб, отколкото те в лодката. Каравелата все още се държи, и аз ще имам време да помисля за спасението си.

Всяка минута ставаше все по-светло и Кореа можеше да наблюдава лодката. Скоро слънчевите лъчи пробиха облаците и осветиха брега и разпенените вълни на океана.

Но ураганът не стихваше, вълните, както и преди, високо се издигаха и падаха с грохот. Лодката се приближи до брега и Кореа със замряло сърце си помисли, че тя ще се разбие и вълните ще погълнат другарите му. „Не трябваше да ги пускам!“ — мислеше си той. — „Всъщност, те не биха ме послушали! Щяха да се разбунтуват против мен, и без съмнение, щяха да постъпят по своему… Да се надявам, че някои ще успеят да се спасят!“

Лодката вече беше на тридесет крачки от брега, но да се излезе от нея беше невъзможно. Кореа виждаше как моряците се напрягат да избегнат удара в скалите…Но всичко беше напразно. Една огромна вълна отново подхвана лодката. За миг тя се появи на гребена и после внезапно изчезна сред пяната… През бученето на вятъра и грохота на вълните до Алваро достигна вик, и той видя как хората се бореха с вълните… След това всичко потъна в пенливата бездна, и в този момент кърмата на кораба някак си се отпусна надолу, като че ли каравелата се готвеше да се разцепи на две.

Нима и за мен удари последният час — помисли си Кореа. — Ще бъда принуден да търся спасение върху някой от тези камъни.

Той слезе в долната куверта и внезапно, от затворената кабина дочу нещо като задавен плач.

„Дали не е юнгата? Сигурно е полумъртъв от страх!…“ — Кореа слезе по стълбата, като се държеше здраво за перилата, защото се страхуваше да не го съборят вълните, които заливаха кораба…