Читать «Огненият човек» онлайн - страница 135

Диас се вслушваше в изстрелите на поляната; той взе със себе си най-храбрите воини и заедно с Курупедо се спусна към горящия карбет, който като гигантска факла хвърляше огнени отблясъци върху мрачното небе.

Обгърнат от облаци дим, осветен от пламъците на горящия карбет, там стоеше Алваро, а до него и Гарсия…

— Алваро! — извика Диас. — Тупинамбите са тук!…

Алваро, почернял от дим и сажди се озърна. Пушката падна от ръцете му и той се хвърли в обятията на Диас.

В този момент една стреличка се заби в бедрото на Диас.

— Свършено е с мен! — извика той. — Вулрали!…

Той измъкна яростно стрелата, но падна веднага в ръцете на Алваро и Курупедо.

— Бедни приятелю! — извика Алваро, като се обля в сълзи.

Диас махна за сбогом с ръка и каза:

— Военачалници при мен!… Карамура!…

Тупинамбите се стекоха от всички страни. Напълно разбити тупите побягнаха от селото и се скриха в гората.

Яростен вик се изтръгна от гърлата на воините-тупинамби, когато видяха умиращия Диас… На устата му се беше появила кървава пяна, а погледът му устремен в Алваро, гаснеше. С голямо усилие той направи знак на военачалниците да се приближат и като посочи плачещия Алваро, каза:

— Огненият човек… предводител на тупинамбите… той е непобедим…

Като улови ръцете на Алваро и Гарсия, той се опита да се усмихне за последен път и прошепна с отпаднал глас:

— Прощавайте… Вулрали никого не щади!…

Той поиска да се надигне, но падна… Диас, великият бял пиайе на тупинамбите, беше мъртъв.

Заключение

След десетина дни Карамура беше избран за главен предводител на племето тупинамби и той скоро след това основа на брега на залива Реконкаво ново село. По-късно там беше издигнат град Багна.

Дълги години той преживя сред диваците, които много го ценяха и уважаваха. Той ги защитаваше от нападенията на другите племена и беше успял да внуши страх на всички обитатели на Южна Бразилия.

Според обичая той имаше няколко жени. Те бяха дъщери на знаменити предводители. Заобиколен от многобройното си семейство, той вече се беше примирил с мисълта, че ще завърши дните си в горите на Бразилия, когато един прекрасен ден край бреговете на залива Реконкаво се появи един нормандски кораб и хвърли котва.

Желанието да види своята родина, хора от своята раса, обхвана Алваро толкова силно, че той не можа да отхвърли любезната покана на капитана да отплува с него в Европа.

Алваро трябваше да даде тържествено обещание на племето, че ще се завърне. Той взе със себе си любимата си жена Парагвацу, защото не се решаваше да се появи в Европа с всичките си жени.

Разказват, че когато корабът, отвеждащ го в Европа, се отделил от брега на Бразилия, останалите му жени се хвърлили в морето и заплували след него, като го молели да ги вземе със себе си. Някои от тях дори предпочели да се удавят, отколкото да изменят на Огнения човек, когото всички смятали за полубог.

Вместо да го откара в Лисабон, както се били условили, капитанът на кораба го завел в Нормандия и го изпратил при френския двор, където жена му, прекрасната бразилка Парагвацу, произвела фурор и била приета с големи почести както от Хенри II, така и от Екатерина Медичи. Покръстили я кралят и кралицата и я обсипали с подаръци.