Читать «Огненият човек» онлайн - страница 136

Без съмнение всичко това ласкаело много честолюбието на Алваро, но все пак той не преставал да желае да се завърне в отечеството си, което не се харесало на френския двор, който бил съставил план да завладее чрез него Бразилия. Ето защо не му позволявали да напусне Франция, но все пак той успял да влезе във връзка с португалския крал Йоан, да напусне тайно френския двор и да избяга в Лисабон, със съдействието на един французин — собственик на кораби.

След няколко години Алваро, който не забравил даденото обещание да се върне при племето, отпътувал за Бразилия, с една голяма военна експедиция на Франческо Перейра Кутиньо, на когото кралят подарил цялата обширна област между реката Сан Франциско и нос Падрам, където се намира град Багна.

Но предводителят на експедицията Кутиньо беше истински авантюрист. При това той беше крайно безчестен, високомерен и жесток конквистадор.

Щом пристигна в Бразилия, той не пожела да следва съветите на Алваро и започна да се отнася грубо и жестоко с тупинамбите, без да отчита факта, че те са най-храброто и войнствено племе в Бразилия. Но това за него не беше достатъчно! Дързостта му нарасна дотолкова, че се осмели да арестува Алваро и да го затвори на един от корабите като пленник. Това страшно разяри диваците, защото те почитаха Алваро като полубожество.

Сред тях се разпространи слухът, че Карамура е убит. Съпругата му, прекрасната Парагвацу, въоръжи съплеменниците си, повика на помощ и други смели воини от племето тамои. Войната обхвана цялата страна. Диваците опожариха португалските селища и захарните плантации, избиха зверски белите колонисти и с нечувана смелост и решителност се сражаваха с европейските авантюристи.

Войната продължи няколко години, докато най-после Кутиньо и предводителят на тупинамбите не сключиха съглашение, което удовлетворяваше и двете страни. По всяка вероятност то се дължеше на влиянието на Алваро и отчасти на желанието за възстановяване на мира след толкова години война. Но за нещастие, злобният и отмъстителен Кутиньо получи подкрепления малко преди подписването на мирния договор. Разбира се, той се възползва от това и скъса договора, като предприе нов поход срещу Багна, за да накаже тупинамбите.

Но щастието му изневери. Страшна буря застигна корабите му на изхода от залива и те се разбиха в скалите Итапорика.

Тупинамбите, които знаеха, че в един от корабите се намира Карамура, веднага се въоръжиха, отплуваха с пирогите си и нападнаха претърпелите корабокрушение кораби.

Кутиньо падна, поразен от един кривак и обезглавеното му тяло бе отнесено от диваците в селото им. Пленените португалци бяха живи изядени на гощавката в чест на победата, и дори присъствието на Карамура не можа да попречи на това канибалско тържество.

Това беше последното сражение.

Алваро отново се завърна при тупинамбите. Благодарение на неговото влияние предишните добри отношения между диваците и съотечествениците на техния предводител бяха възстановени.