Читать «Призракът на Сандокан» онлайн - страница 50

Когато от пленника остана само окървавен скелет, Дола излезе спокойна, че този, който знаеше тайната, вече го нямаше!

Тя влезе в храма, посветен на Сива, обърна се към статуята на жестокия бог и каза:

— Неразумникът, който знаеше тайната ни, бе изяден от господарите на джунглите! Постъпих, както ти ме вдъхнови!

Дола се върна в своите покои, а в това време кучкарят с коженото облекло, което закриваше и тялото, и лицето му, напусна клетката и избяга от двореца.

БИТКА В ГОРАТА

Господарката на Гондвана заповяда да повикат незабавно двамата офицери, които бяха довели в двореца Тигъра на Малайзия.

— Бягството на Амравати от храма на Теханда е вина, която се наказва със смърт! — каза Дола. — Един от вас е виновен! Този, който пазеше храма! Но аз държа отговорен и другия… Трябваше да отидете веднага да търсите беглеца. Ще ви помилвам, ако успеете да го заловите! Вземете слонове и войници и прегледайте гората! Нашите неприятели не са много далече. За щастие, оня, който им е бил главатар, бе току-що изяден от червените кучета. Вървете и Сива да ви помага да заловите беглеца!

Двамата офицери тръгнаха с двадесет войници върху три слона и за няколко часа стигнаха гората. Спряха да се посъветват.

— Трябва на всяка цена да усмирим гнева на Дола!

— За това има само едно средство — да заловим Амравати!

— Когото ти изостави толкова лекомислено да се измъкне от подземието на храма…

— Какво съм виновен аз, че ме упоиха заедно с хората ми! Сигурно оня проклет факир ми бе изиграл тая лоша шега. Но и той си получи заслуженото!

— Как ще можем да открием следите на Амравати?

— Това не мога да ти кажа, но трябва да го уловим, иначе и ние ще свършим между зъбите на червените кучета.

— Наистина ужасна смърт ни чака, изпотявам се само като си я представя.

— Знам едно, Амравати ще бъде защищаван добре от своите освободители.

— Нашите хора са достатъчно, за да им го отнемем!

— Ще направим всичко, за да успеем!

Дола имаше право: неприятелите не бяха далеко и офицерите бяха решили да хвърлят в действие цялата си дързост, за да заловят беглеца, свободата на който можеше да заплаши принц Ситасива.

Беше явно, че има някакъв заговор за завръщането на Амравати на трона и на тоя заговор трябваше всякак да се попречи.

Преследвачите дойдоха до мястото, където бе станала първата среща с тигърчетата и където бяха видели млада жена да се бие заедно с тях.

Продължителни викове достигнаха до слуха им. Идваха откъм гората.

Войниците оставиха слоновете да вървят през гората.

Неочаквано пред тях изскочи огромен слон и веднага след това над главите им се изсипа дъжд от куршуми.

Войниците на Ситасива отвърнаха светкавично на гърмежите.

Ето че изскочиха и други слонове и се завърза страшна престрелка.

— Смелост, тигърчета! Това са войниците на Дола! — викаше Яниш.

Няколко войници паднаха ударени от куршумите на тигърчетата.