Читать «Призракът на Сандокан» онлайн - страница 48

Дола се изправи и излезе за най-голямо удоволствие на пажовете, които нямаше да й бъдат вече прицелна точка.

ГОСПОДАРИТЕ НА ДЖУНГЛИТЕ

Дола напусна двореца и тръгна към пирамидална постройка, върху която се издигаше кубе. Това бе храмът, който магьосницата бе посветила на Сива.

Вратата беше отворена.

Влезе и се озова в мрачно преддверие, прекоси го и се отправи към „залата на черепите“, където двамата офицери я очакваха с пленника.

Дола изгледа Сандокан с нескрито любопитство, После погледът й стана зъл и страшен,

Сандокан издържа този поглед. Дори се усмихна подигравателно.

Той се намираше пред царицата на най-кръвожадната секта в Индия, защото в сравнение с „Капалика“ другите и даяките можеха да се оприличат на агнета и зайци.

Но погледът на Дола не можеше да сплаши Сандокан. Той знаеше, че го очаква смърт, и не се смущаваше.

От четирите стени висяха черепите на жертвите на най-кръвожадния от всички индийски богове. В средата на залата се виждаше кресло, на него седна Дола.

Двамата офицери, примрели от страх, очакваха разпита.

Но нейното внимание бе привлечено единствено от Сандокан, Тя се учудваше, че този мъж не трепери пред нея и запазва необикновено спокойствие,

— Кой си ти? — запита тя.

— Сандокан! — отвърна Тигъра на Малайзия. — ти, ако не се лъжа, си владетелката на „Капалика“,

— Сандокан! Какво означава това име? — попита тя.

— Твоето нещастие, кръвожадна господарке на Гондвана! гласът на Тигъра прозвуча заплашително.

При тези думи Дола скочи и каза на двамата офицери:

— Излезте и нито дума за това, което става тук и което е станало вече!

Офицерите се подчиниха.

Владетелката на „Капалика“ и Тигара останаха сами един срещу друг.

— Ти искаш моя провал? — попита тя. — И затова ли помогна на Амравати да избяга от храма? Какво се надяваш да извлечеш от оня луд?

— Надявам се да изгони теб и недостойния син на „Капалика“, когото ти смени с дъщерята на Амравати! — каза Сандокан.

Дола изръмжа като ранено животно.

Нима и този човек знаеше истината? Значи ревниво пазената тайна на „Капалика“ беше узната?

Дола остана известно време в мрачно мълчание, сетне извика с треперещ от ярост глас:

— Ти знаеш тайната на „хората на черепа“! А никой освен тях не трябва да знае, че на трона на Гондвана седи човек, в чиито вени не тече царска кръв. Ти трябва да умреш! И знаеш ли как ще умреш?

— Не ме интересува. Защото това изобщо няма да стане?

— Не! няма да умреш от моите ръце. Ще бъдеш изяден от „господарите на джунглите!“ — отвърна Дола с остър смях,

— От тигрите?

— Тигрите не са господари на джунглите на Гондвана. Господари са червените кучета! Те са много по-страшни от тигрите, когато са гладни! Аз имам шестнадесет такива кучета, които от петнадесет дни не са яли нищо! Те ще се забавляват отлично с теб!

Сандокан познаваше свирепостта на червените кучета, които бродеха из индийските джунгли и които не се страхуваха да нападат дори и тигри. Движеха се на групи и винаги оставаха под заповедите на най-дивото и властно куче, затова не се страхуваха да нападат всички други животни.