Читать «Призракът на Сандокан» онлайн - страница 49

— Тези червени кучета — продължи магьосницата — ни служат, за да изяждат всички изменници на „Капалика“! Не се страхувам от Амравати! Амравати е луд и не знае кое е неговото дете! Не ме интересува къде е той сега. Дори да му се възвърне разумът, никой няма да му повярва! Но ти, признавам си, ме плашиш! За нищо на света няма да пощадя живота ти! Кожения човек ще дойде тази нощ да те вземе и ще те заведе при червените кучета. Ще присъствувам на твоята смърт.

Дола излезе бързо от „залата на черепите“ и затвори вратата. Неочаквано я налегна силна умора подир снощната оргия, при все това има сила да се довлече до стаята на Кожения човек.

В съседство с неговото жилище бе и залата, където пазеха кучетата. А тя се състоеше от четири стени, едната от които представляваше желязна решетка: зад нея се мятаха в див лай шестнадесет кучета.

Полукучета, полувълци, те имаха извънредно заплашителен вид.

Когато Дола влезе, те започнаха да се хвърлят към решетката още по-бясно, защото знаеха от опит, че появата на тази жена означава изобилно ядене.

Кучкарят бе облечен в кожа от глава до пети, затова и носеше прякора Кожения,

Ядеше лакомо. Бе свалил половината от кожената шапка, която закриваше главата му. Лицето му имаше жестоко изражение, много сходно с това на кучетата, които бяха толкова опасни, че той трябваше винаги да носи тази дреха, изработена от специална твърда кожа. Така можеше да се движи сред тях и да ги насъсква към неща, които доставяха удоволствие на Дола. От време на време на кучетата хвърляха трупове на убити или живи хора, заподозрени в измяна на „Капалика“.

— Тази нощ за вас ще има прясно месо — каза господарката на Гондвана, — тази нощ ще отидеш в „залата на черепа“, там ще намериш един мъж, който ще им доведеш за закуска! Ще го доведеш тук и ще го развържеш, за да си помисли, че може да се защищава от кучетата. Не се страхувай, не е въоръжен,

— Да се страхувам от човек? — усмихна се зло Кожения. — Ще изпълня заповедта ти, господарке!

— Ще дойда в полунощ, да присъствувам на зрелището! — каза Дола.

— Ще те чакам! — склони глава палачът.

Дола отиде в покоите си, легна и заспа като мъртва.

След полунощ, когато в голямата зала започваше оргията, царицата на „Капалика“ влезе в клетката на червените кучета.

Посрещна я силен лай.

Палачът, готов изцяло с кожения си костюм, я чакаше, като държеше револвера си насочен към гърдите на изменника на „Капалика“.

Въпреки заповедта на Дола, пленникът бе вързан толкова много, че лицето му не можеше да се види добре.

— Както виждам, уплашил си се от него! — каза подигравателно Дола, след като хвърли поглед към пленника. — Той наистина е опасен човек! Заведи го в клетката. Искам да погледам как ще послужи за храна на тези добри Животни! О, Сива! Изпрати в ада душата на изменника на „Капалика“, човека, който знае нейната тайна!

Кожения се опита да блъсне пленника при кучетата. Започна борба и скоро и двамата се озоваха в клетката.

Като че ли раздвижени с пружина, червените кучета с бесен скок се намериха върху затворника и забиха зъби в месата му. За миг дрехите му бяха разкъсани. Човекът падна, а кучетата продължиха да го разкъсват с диво ръмжене. Жестоката царица на „Капалика“ се смееше високо и ехидно, а Кожения стоеше неподвижен пред страховитото зрелище.