Читать «Призракът на Сандокан» онлайн - страница 47

Сандокан и пазачите му вървяха няколко часа до първото село, войниците взеха два слона.

Призори пристигнаха в Кампти, в двореца на Ситасива.

Младият принц току-що привършваше една от своите луди оргии. В грамадната зала факлите догаряха под първите слънчеви лъчи, които нахлуваха през прозорците.

Ситасива, излегнал се на широк ориенталски диван, бе заобиколен от двадесет пленителни танцувачки; придворните и министрите бяха насядали покорно наоколо. Върху купчина меки възглавници се беше свила Дола и пиеше непрекъснато силни алкохолни питиета.

Остри смехове, викове и прозявки се носеха из залата през вълните на силни ароматични изпарения.

Царицата на „Капалика“ бе изпаднала в жестока екзалтация: главата й бе замаяна от алкохола, а очите й разпръсваха светкавици.

От време на време тя шепнеше неразбираеми заклинания, след това се смееше остро.

На една от възглавниците до дясната й ръка бяха подредени дълги, бляскави и много остри ножове с кокал ени дръжки.

Дола хващаше по някой от тях, мереше се в някой придворен или в някой паж и го хвърляше към него. Ако придворният или пажът не се окажеха достатъчно ловки, за да се отместят, ножът се забиваше в месата им и те ревяха от болка.

Твърде често царицата на „Капалика“ улучваше добре и тогава жертвата падаше мъртва на пода.

За фанатичната последователка на Сива това бе знак, че богът я покровителствува.

Но Дола беше вече уморена; ръката й не успяваше да се прицелва.

Останалите живи придворни избягваха ударите и

— Не можеш да удариш вече Дола! — каза Ситасива и се прозя. — А това е много лошо предзнаменование! Сигурно Сива е недоволен!

— Може би! … Навярно очаква голямото жертвоприношение! — извика Дола и очите й заблестяха още по-диво.

— Огромната статуя на Сива е довършена — каза единият от най-лицемерните министри, който стоеше до Дола, — да се надяваме, че англичаните няма да нападнат Гондвана, за да ни забранят тази своя жертва, от която зависи благоденствието на нашата земя!

— Англичаните не са господари на Гондвана — каза Дола — и никога няма да бъдат.

Като взе отново нож, тя го хвърли към един паж, който пресичаше залата, загледан към движенията й. Пажът се наведе и ножът се заби в отсрещната стена.

На лицето на Дола се изписа силно безпокойство.

— Какво ли нещастие ще се случи… ръката ми не може да улучи вече.

В този момент влезе управителят на двореца, и Лицето му бе мрачно. Той приближи и се поклони:

— Господарке, неприятна новина… Амравати е избягал от храма на Теханда.

Дола силно пребледня.

Погледна бързо към Ситасива, който бе прегърнал една от красавиците, и нищо не чу.

— Говори по-тихо — каза Дола, Амравати избягал? Не е възможно!

— Офицерите дойдоха сами да ни известят и да доведат човека, който е улеснил бягството на Амравати.

— Иди и кажи да ме чакат! В „залата на черепите“! — заповяда Дола.

Управителят се подчини.

Никой не чу това, което каза той,