Читать «Призракът на Сандокан» онлайн - страница 46

Трябваше веднага да се узнае от новия затворник къде е бил заведен принц Амравати и с каква цел е бил отвлечен.

Двама офицери и четирима войници слязоха в подземието.

Сандокан бе разбрал вече в какво неизгодно положение се намира.

Когато видя войниците, които слизаха по въжето, Сандокан се скри в тъмнината. В едната си ръка държеше револвера, в другата — ножа.

Един войник запали факла и тъмницата се освети.

Жесток бой се разгърна между Тигъра на Малайзия и шестимата мъже. В полукръг те започнаха да заобикалят Сандокан, който се защищаваше отчаяно. Когато изпразни револвера и нарани двама войници смъртоносно, се опита да продължи боя с ножа; но ако Тигъра беше страшен, неприятелите му бяха многобройни.

Раниха Сандокан с куршум в лявата ръка и той се видя принуден да изпусне ножа.

Войниците това и чакаха: хвърлиха се бясно върху него, обезоръжиха го с големи усилия и го завързаха с въжето, което висеше откъм отвора.

— Изтеглете горе пленника! — заповяда единият от двамата офицери.

Войниците изпълниха заповедта.

— Кой си ти? — запита единият офицер, като повдигна факлата към лицето на Пирата.

Сандокан изгледа всички с гневен поглед:

— Кой съм аз ли? Този, от когото трябва да се страхувате много повече, отколкото от вашата магьосница!

— Да се страхуваме? От теб? — каза офицерът. — Каквито и мълнии да хвърлят очите ти, не можем да се страхуваме от теб! Вързан си, в ръцете си ни и трябва да ни кажеш къде си отвел нашия затворник!

Сандокан размисли малко и отвърна:

— Вие можете да ме измъчвате колкото си искате, можете и да ме убиете, но Тигъра на Малайзия никога няма да издаде каквото и да било!

— Ние сме войници на Ситасива — извика другият офицер, обиден от начина, по който му говореше Сандокан, — ами ти, дето се наричаш Тигър на Малайзия, всъщност кой си?

— Аз съм ужасът за чакали като вас! — отвърна Сандокан. — И така, както съм вързан, предпочитам да ме убиете.

— Няма да те убием, но ще те бодем с ножовете си, докато ни кажеш къде е нашият затворник!

— На вас няма да кажа нищо! — отвърна Сандокан. — Заведете ме при вашия раджа.

— Ще му кажеш ли?

— Ще му кажа, ако намеря, че е достоен за това Офицерите се отдръпнаха и размениха шепнешком няколко думи. После приближиха до Сандокан:

— Ще бъдеш заведен при раджата — каза единият.

— И той ще намери начин да те накара да проговориш! — добави другият.

В това време няколко войници бяха излезли от храма и се върнаха да кажат, че слоновете са изчезнали.

— Ще отидем до най-близкото село, откъдето ще вземем слонове — каза единият офицер, — сега оставането ни тук е безполезно. Единият затворник избяга, другият умря. Да заведем този при принца. Върху него той ще излее гнева си!

Тръгването бе ускорено.

Сред войниците, готови да се хвърлят отгоре му при първия опит за бягство, Сандокан излезе натъжен от храма.

Какъв ли план да обмисли?

Все още не можеше нищо да реши. Надяваше се, че щом излезе от храма, неговите приятели ще се опитат да го спасят. Но в гората не се долавяше никакъв шум от слоновете, нито пък имаше някакъв признак, че приятелите са наблизо. Вероятно сега те бяха далече.