Читать «Призракът на Сандокан» онлайн - страница 44

Отсъствието на Сандокан разтревожи извънредно силно тигърчетата.

— Трябва веднага да се върнем в храма! Да го спасим! — извикаха едновременно няколко от тях.

Тигъра на Малайзия бе обожаван от своите хора, които бяха готови на всичко, за да го спасят.

— Може би се е спасил! — каза Яниш. — Във всеки случай е по-добре да се върнем в храма и да нападнем! Ние сме двадесет, колкото тях!

Принц Амравати бе слязъл от слона и Нандар стоеше срещу него.

Старецът гледаше мълчаливо своя господар. Сълзи стигаха гърлото му.

— В какво състояние те намирам, господарю! — изхълца старецът. — Ти не приличаш вече на човек! А като си помисля какъв снажен, красив мъж беше!… Ето докъде те доведе нежеланието ти да изпълниш съвета на твоя верен Нандар!

Силен смях отговори на тези думи, след това принцът каза:

— Кога ще дойде при мен милият ми син?

— Твоят мил син? — каза Нандар. — Ти нямаш син! Имаш дъщеря и тя е тази, която стои до теб!

Принцът дори не се обърна към девойката, а тя, сломена от непосилната мъка, не можеше да намери и дума, за да проговори на татко си.

— Няма ли надежда да оздравее? — обърна се най-сетне към Яниш.

— Не трябва да се отчайваме никога, Еллора! — отвърна Яниш. — Току виж някакво силно преживяване успее да му върне разума! Слушал съм, че са ставали такива неща! Ще трябва засега да се грижим много за него!

— Да го облечем и да му изрежем тази ужасна брада — каза Еллора.

— Не, това няма да сторим — отвърна Яниш.

— Защо?

— Защото ще бъде по-добре, ако поданиците на Гондвана видят в какво са превърнали техния господар онези зверове! Но сега да помислим за Сандокан! Притежаваме шест слона и всички сме въоръжени: всяко тигърче струва колкото десет тукашни мъже. Мисля, че ще успеем да нападнем храма и освободим Сандокан в случай, че са го заловили в плен.

— Да спасим Сандокан! — извикаха в хор тигърчетата и вдигнаха високо ножовете си, които блеснаха на лунната светлина.

— Не трябва да излагаме Нандар и принца на нови опасности. Хирундо, Еллора и две тигърчета ще останат при двамата старци, за да ги защищават било от неприятели, било от зверове. Ние ще влезем в храма и този път няма да се задоволим само да приспим онези кучета!

Яниш заповяда да раздадат на тигърчетата достатъчно банг. Каза да дадат и на принца. Силното индуско питие възбуди нещастника, който започна да вика:

— Хайде, мои момчета, да се защитим от индийските узурпатори!

— В неговия мозък се събуждат спомени от битката с враговете — каза Нандар. — И аз бях там. Цял английски батальон беше победен!

Португалеца тръгна начело на групата, като се качи на своя слон с осем тигърчета.

Еллора, Хирундо и двамата бащи се качиха на втория слон. При тях седнаха и двамата им пазачи.

Групата тръгна към храма на Теханда. Когато стигнаха там, нощта вече преваляше и първите слънчеви лъчи позлатяваха далечните планински върхове.