Читать «Призракът на Сандокан» онлайн - страница 39

Сега трябваше да се подготви внимателно и крайно предвидливо нападението,

— Нандар ще остане тук с Еллора и с четири тигърчета — каза Сандокан, — всички останали ще дойдат с нас в храма.

— Със слоновете ли? — попита Яниш.

— Мисля, че ще бъде по-добре да отидем без тях — каза СандОкан, — слоновете ще привлекат вниманието на охраната.

— Моля ви, искам да дойда с вас — каза живо тя, — не намирате ли, че е най-справедливо аз първа да видя моя баща?

— Така е — каза Яниш, — това твое желание показва каква благородна душа имаш, въпреки че си отраснала на пуст остров.

— Нандар, моят втори татко ми вдъхна само благородни чувства! — гордо отвърна Еллора.

— Точно защото дължиш всичко на Нандар, трябва да разбереш, че това, което ще предприемем, въпреки думите на Яниш, не е много лесно. Може да се завърже опасно сражение, през което не бива да се рискува ценният живот на владетелката на Гондвана. Ти ще останеш при твоя втори баща!

— Не, нека дойде с вас! — извика тихо и крайно развълнувано старецът. — Познавам добре Еллора и знам, че ако не тръгне, ще и бъде много мъчно! Иди, Еллора! Тези момци ще съумеят да те опазят!

— Благодаря, татко! — възкликна Еллора. — Отивам да спася моя баща, когото не познавам, но го нося в душата си… както и теб!

В дълбоките и черни очи заблестя решителен пламък. Тя взе пушка и боен нож. Яниш я погледна, усмихна се, сетне обърна погледа си към Хирундо.

Момъкът каза задъхан:

— Искам и аз да тръгна!

— Не искаш да оставиш Еллора сама, разбирам те! — каза Сандокан. — Ето че нощта падна! Дано трите милиона индуски богове бъдат над нас!

Сандокан, Яниш, Еллора, Хирундо и дванадесет тигърчета тръгнаха през тъмната гора.

Над земята се издигаше лека мъгла. Гробното мълчание се нарушаваше само от рева на някой звяр или от шума, който грамадните прилепи произвеждат скрилата си.

Бойната група тръгна по утъпкан от слоновете път.

Измина в пълна тишина около стотина крачки и неочаквано спря.

Пред нея се издигаше огромна сянка: храмът!

Всички тръгнаха по-бавно и още по-тихо.

Храмът бе широка, здрава постройка с голяма бронзова врата. Вековни дървета тара го заобикаляха от три страни.

Сандокан пошепна на приятелите си да го чакат, промъкна се до вратата като дива котка и забеляза, че едно от дърветата се издигаше съвсем близо до храма, че клоните му стигаха до прозорец.

Ако се покатереше по дървото, нямаше да бъде трудно да достигне до прозореца, а през него — вътрешността на храма.

Върна се при приятелите и им изложи своя план за действие. Яниш го прие възторжено, Еллора също.

Тигърчетата носеха здраво въже, което щеше да им послужи добре. Решиха Сандокан, Яниш и Хирундо да се прехвърлят през прозореца в храма, а тигърчетата да пазят отвън. t

Португалеца се изкачи пръв.

Еллора го последва.

Свободният живот на острова я бе направил извънредно гъвкава. Скоро тя достигна Яниш, последвана от Сандокан и Хирундо.

Четиримата тръгнаха крайно внимателно по дебелия клон, който се простираше до прозореца.

Хирундо завърза единия край на въжето за клона, а другия му край прехвърли през прозореца.