Читать «Призракът на Сандокан» онлайн - страница 41

— Тогава знаеш ли защо сме тук? — попита Сандокан.

— Да, за да освободите затворника — отвърна факирът, — това няма да бъде много трудно, ако войниците продължат да спят … И това ще стане, ако постъпите така, както ви кажа аз!

— Добре, докажи, че има още факири, които правят чудеса — каза Яниш — Хайде, побързай!

От някакъв скрит джоб на плата, който обвиваше бедрата му, факирът измъкна нещо, което в тъмното не можеше да се различи добре.

— Това вещество, като се запали, разпръсква дим, който действува приспивателно — каза факирът, — запалете го и го хвърлете в храма.

— Какво ще направи тоя дим, когато прозорците са отворени? — забеляза Яниш.

— Той е тежък и ще падне ниско. Войниците са заспали на пода.

Яниш извади клечка кибрит, запали я и я приближи към черното вещество. Сетне го хвърли в храма.

— След няколко мига войниците ще изпитат въздействието на дима — каза факирът. — Ако не ми бяха вързали ръцете, отдавна да ги бях приспал. Сега можете да работите спокойно: те ще спят дванадесет часа.

— Ами ако се подиграваш с нас? — попита Сандокан..

— В такъв случай ще ми дадете урока, който ще заслужа, защото ще сляза с вас в храма!

— Има ли наистина в Индия честен факир? — попита Яниш.

— Сега нямаме време за подобен разговор — забеляза Сандокан, — слизай напред, ти познаваш по-добре мястото! — заповяда той на факира.

Факирът се подчини. Хвана въжето, прехвърли го към пода и изчезна в тъмнината на храма.

ПРИНЦ АМРАВАТИ

Другите го последваха.

Когато всички стъпиха на пода, факирът поиска от Яниш кибрит, запали клечка и приближи до стената, където бе прикрепена свещ.

Когато тя пламна и освети в жълто вътрешността на залата, всички видяха в средата, върху сухи листа от калико, дванадесетте заспали войници.

Сандокан откачи свещта от стената и приближи до тях.

Яниш побутна с крак един войник, който не се помръдна — факирът бе казал истината.

— Да не би случайно твоето сънотворно средство да приспи и нас? — запита ексмахараджата на Асам.

— Не, сахиб — отвърна факирът, — този дим се издига на височина до половин метър и за нас няма никаква опасност, освен ако легнем на земята.

— Ще се постараем да не правим това — каза Яниш.

— Къде е отворът, който води за подземието? — попита Еллора, силно развълнувана.

— Тук — отвърна факирът, — на няколко крачки, вървете след мен.

Той приближи до нещо четвъртито.

— Този камък затваря входа.

— Повдигни го, Хирундо; — заповяда Сандокан. Младежът изпълни незабавно нареждането, отмести камъка и пред очите им се показа тъмен отвор. В единия му край имаше малка макара, чрез която войниците навярно спускаха храна на затворника.

— Какво да правим сега? — запита Яниш.

— Ще спуснем въжето, ще кажем на затворника да се завърже около кръста и ще го издърпаме горе — предложи Сандокан.

Хирундо разви въжето и го хвърли в отвора. Шум от стъпки се вдигна откъм дъното на подземието.

Сърцето на Еллора биеше до пръсване.

Сандокан протегна глава към отвора и извика:

— Принц Амравати! Приближи се към отвора! Едно въже виси през него, вържи се през кръста и ние ще те изтеглим!