Читать «Призракът на Сандокан» онлайн - страница 38

— От камък — каза момъкът, — но вътре ще бъде празна.

— Много добре! — възкликна Яниш. — Ние ще напълним тая празнина!

— Какво искаш да кажеш? — запита Сандокан.

— Искам да кажа, че празнината трябва да се запълни. Не си ли на същото мнение, Сандокан? Не усещаш ли празнината в корема си, която трябва да се запълни? Миризмата на печеното е много апетитна. Хайде да накараме зъбите ни да поработят, убеден съм, че докато работят, всички ще се досетите какво съм намислил.

Яниш се усмихна още по-тайнствено.

Насядаха на земята около вкусното печено.

Яниш продължаваше от време на време да се усмихва все така. Правеше му удоволствие да ядосва Сандокан, който се досещаше какво си е наумил Португалеца, но не съвсем.

— Хайде кажи сега — рече Тигъра на Малайзия — какво точно възнамеряваш да направим.

— Мисля, че всички индуси обичат извънредно много забавленията — каза Яниш, леко придавайки си важност, — и сега обмислям по какъв начин ще можем да забавляваме по-добре придворните на принц Ситасива, но като използуваме статуята… Хирундо, знаеш ли кога ще бъде празникът на Сива?

— След три седмици — отговори младежът.

— Много добре! След три седмици нашето съзаклятие от Дяволските рифове ще изкачи стъпалата към трона! Царице на Гондвана! Наздраве! Яденето е отлично!…

— Господин Яниш — каза Нандар, — вие говорите за някаква изненада спрямо принц Ситасива, но ние не бива да забравяме, че преди всичко сме длъжни да освободим Амравати!

— Не съм го забравил, драги Нандар! — каза Португалеца. — И той ще вземе участие в празненството, само дано го намерим в добро здраве.

Тъжна сянка забули погледа на Еллора. Може би скоро щеше да прегърне оня, който и бе дал живота и когото тя не познаваше. Но в какво състояние наистина щяха да го намерят? Може би полудял от дългия, жесток затвор?

Слънцето бе вече залязло: тънка мъгла се стелеше по дърветата.

Малкият отряд се отдръпна в палатките, а тигърчетата запалиха големи огньове, за да плашат зверовете, които изобилствуваха в горите на Гондвана. .

ФАКИРЪТ

На следния ден всички бодро поеха пътя през гъстите огромни дървета.

Сандокан и Яниш за развлечение убиха тигър. Еллора и Хирундо застреляха две нилго, за да доставят на компанията прясно месо.

Подир обяд Яниш и Сандокан обмислиха начина, по който щяха да се промъкнат в храма. Към залез ще се скрият в храсталаците около него, а през нощта ще се опитат да отворят вратата. Най-трудно ще бъде да се узнае в коя част на храма е затворен принц Амравати. — Ще хванем в плен войниците — каза Яниш — и те ще ни кажат. Това е най-лесно.

Португалеца, свикнал с победите, вярваше, че при добро желание всичко е постижимо за упорития, дръзкия, безстрашния борец за справедливост. Този оптимизъм му даваше сили и при най-опасните предприятия. Като се нахраниха добре, потеглиха отново. След продължително придвижване, според пресмятанията на Нандар, спряха на около стотина метра от храма. Потърсиха закрито място, за да разпънат палатките си.