Читать «Призракът на Сандокан» онлайн - страница 37

Отрядът спря на полянка, на около сто метра от пътя, и тигърчетата започнаха веднага да разпъват палатките.

Готвачите, двама пъргави малайци, бързо приготвиха печени фазани и сочни плодове от рода на бананите.

— Спомняш ли си за храма на Теханда? — Сандокан се обърна към Нандар.

— Ходил съм един път с принц Амравати — отвърна Нандар, — ходихме на лов из тези места. Изненада ни силна буря и се приютихме в храма.

— Има ли много пазачи? — запита Яниш.

— Тогава имаше двадесетина — отвърна Нандар, — но имаше и малко затворници. Принц Амравати бе добър и затваряше само убийците. Сега, при царуването на Дола и Ситасива, не знам…

— Може би Хирундо ще може да ни обясни — каза Сандокан, — научи ли нещо за пазачите на храма? — обърна се към момъка.

— В Кампти разправяха, че в храма на Теханда е само нещастният Амравати — отвърна Хирундо, — но никой не можа да ми каже как се чувствува бащата на Еллора. Жителите на Гондвана се страхуват до смърт да говорят не само по тоя въпрос… Ако ги чуят, завеждат ги веднага при палача, който им отрязва езика и ги пуска на свобода…

— Ето една сигурна мярка да се забрани роптанието срещу правителството — каза Яниш, — ако аз бях приложил тази мярка в Асам, всички асамийци щяха да бъдат без езици и във владенията ми нямаше да има каквито и да било смутове… Значи има само един затворник? Ами колко пазачи го охраняват?

— Не успях да узная, но сигурно не са много. Те се сменят всяка седмица и техният началник носи на принца новини от Амравати, от този, който поданиците смятат за негов баща … Но както вече ви казах, Дола е разкрила всичко на Ситасива…

— По този начин тя се е отървала от Амравати и сега управлява сама — каза Яниш, — само че няма да управлява дълго!

— Тя принуждава принца да върши кръвопролития — каза Хирундо, — в Кампти се говори, че за големия празник на Сива на статуята му ще бъдат вързани двеста жертви.

— Двеста жертви за един ден?! По дяволите! — извика Сандокан.

— И всички около една статуя? — учуди се и Яниш.

— Да, това е истината.

— Тогава ще бъде необходима страхотно голяма статуя!

— Сто работника я строят вече — каза Хирундо, — това ще бъде най-голямата статуя на Сива, построявана досега. Ще има петдесет метра колела. Ще я влачат двадесет чифта зебу.

— Искат да имитират грамадната „ходеща“ статуя на Буда, която се движи из Източна Индия — забеляза Яниш, — този колосален Буда го разнасят от страна в страна. Най-чудното е, че мнозина индуси лягат под колелата му, за да ги прегази и по този начин да издъхнат съвършено щастливи. Тези фанатици измислят хиляди начини, за да навлязат в нирвана. Сега строят в Кампти колосална статуя на Сива, за да предложат на своя ненаситен кръвожаден бог двеста прерязани гърла. Отлично! — Яниш си потърка ръцете, сякаш тази новина го забавляваше много.

— Как така отлично? — попита Сандокан.

— Отлично, защото съм много доволен, че се строи такава статуя! — каза многозначително усмихнат Яниш.

— Защо?

— Можеш ли да си представиш каква величествена гледка ще бъде един Сива, висок петдесет метра? — попита Яниш и се обърна към Хирундо: — От какво ще бъде построена тази статуя?