Читать «Призракът на Сандокан» онлайн - страница 28

Тигърчетата започнаха трескаво работа. В това време Яниш, Сандокан и Нандар започнаха да обмислят как да постъпят най-правилно.

— Не знам какво е станало с детето, с което смениха Еллора и кой царува сега в Гондвана — каза Нандар.

— Яниш би трябвало да знае това — каза Сандокан, — като ексмахараджа той сигурно познава политическата карта на Индия.

Португалеца се почеса по врата и направи гримаса:

— Ще ме подложиш да доста труден изпит. Да си призная, когато бях махараджа на Асам, твърде малко се занимавах с моите колеги от Централна Индия. Оставях тази работа на министрите ми: техен дълг бе да познават поне малко историята на Индия. Аз се занимавах само с раджите, чиито царства граничеха с моето, защото ме отегчаваха понякога … а онези от Централна Индия бяха доста далече. Освен това ги качваха и сваляха от троновете толкова често, че беше уморителна работа да ги следи човек.

— Не знаеш ли кой царува в Гондвана? — попита Сандокан нетърпеливо.

— Преди да ме скъсаш на изпит по съвременна история, почакай да понапрегна малко ума си. Кой знае, може и да излезе нещо. Почакай!… Струва ми се, че моят министър на външните работи се оплакваше от раджата на Гондвана… Да, да, сега си спомням много добре. Моят министър казваше, че в Гондвана царувал млад принц, който вършел страхотни лудории и кръвопролития… Почакай. Да, ето че изпитът ще мине добре… Принцът, едно момче, бил съветван от някаква ужасна жена, която всъщност управлявала Гондвана.

Да, точно така! Може би тя е същата магьосница, която е разменила Еллора!…

— Възможно е — забеляза Сандокан.

— Дори си спомням, получих съобщение, че детето е затворило баща си в тъмница.

— В тъмница ли?

— Добрият принц Амравати затворен във вечна тъмнина? — извика Нандар. — Дола, кръвожадната царица на „Капалика“, е авторка на това гнусно дело! Тя е посъветвала сина на „Мъжете на черепа“, за да се отърве от принц Амравати!

— И поданиците му са понесли това? — възкликна Сандокан.

— О, не ми говорете за поданиците на тези чудновати страни — каза Яниш, — аз лично трябваше да се убедя, че един благороден и добър раджа не е много по вкуса им! ™

В това време тигърчетата бяха построили мост, дълъг пет метра и достатъчен, за да може да се премине по него от скала на скала.

— Занесете моста до брега — заповяда Сандокан, — и елате да вземем завивки. По пътя ще ни трябват

Нандар и Еллора се сбогуваха с къщата, която ги бе подслонявала толкова пъти от бурите. Тя бе свидетелка на един изключително труден, но всъщност щастлив живот.

— Дано послужиш за подслон на някои други нещастници като нас — каза Нандар.

Всички отидоха на брега.

В далечината се виждаше леко полюляващия се кораб, а на стотина метра от него чакаше лодката, в която едно тигърче чакаше завръщането на другарите си.