Читать «Призракът на Сандокан» онлайн - страница 30

— И аз ще се бия заедно с тях! — извика Еллора. Корабът напредваше все по-бързо. Сандокан и

Яниш изучаваха своята карта на Индия, за да видят по коя река да се изкачат и да стигнат до Гондвана.

— Струва ми се, най-удобната плавателна река е Го-давери — каза Яниш.

— Ще навлезем по нея колкото можем — каза Сандокан, — после ще се постараем да си намерим слонове, за да преминем джунглите и планините до границата на царството.

— Това е добре, но какъв план ще имаме, за да успеем в делото си? — попита Яниш.

— Не мога да ти отговоря сега — каза Тигърът на Малайзия, — знаеш как работя. Отивам на самото полесражение и там оставям да ме води моята звезда! За да влезем в двореца, можем да прибегнем до някоя хитрост. После ще заловим или узурпатора, или Дола, а може и двамата. Понякога си много остроумен и измисляш разни работи.

— Ами ако не успеем с хитрост? — запита ексмахараджата на Асам.

— Тогава ще прибегнем до сила.

— Но ние сме само шестдесет души.

— В Индия не е трудно да събереш цяла войска от смели крадци, които ще се бият, ако им заплатим.

Докато двамата приятели се разговаряха така, от мостика се разнесе силен глас:

— Виждам някакъв кораб!

Сандокан взе далекогледа и го насочи към тънката ивица дим, която лъкатушеше на хоризонта.

След продължително внимателно наблюдение Тигъра на Малайзия се намръщи.

— Някоя лоша изненада ли? — попита Яниш.

— Така изглежда.

— Дай да видя и аз — Португалеца взе далекогледа. — Малък кръстосвач идва към нас.

— И като че ли ни наблюдава.

— Да почакаме малко, за да разберем намеренията му.

Корабът приближаваше бързо.

— Не трябва да чакаме да наближи съвсем — каза Пирата, — да бягаме. Ако започне да ни преследва, ще му дадем добър урок. Нашето оръдие работи както трябва! Един снаряд ще бъде достатъчен!

Яниш даде заповед на тигърчетата да бързат колкото се може повече. Кръстосвачът направи същото.

— Няма съмнение — каза Сандокан, — този малък, английски кръстосвач ни преследва!

— О, индийски богове! — извика Яниш. — Страхувам се, че скоро ще ни настигне! Тоя дявол напредва страшно бързо!

— Дава ни знаци и ни пита кои сме — забеляза Сандокан.

Тигъра на Малайзия наблюдаваше все така с далекогледа си.

— Да вдигнем ли холандско знаме? — попита Хирундо.

— Не … На тези знаци ще отговорим с изстрел! каза Сандокан.

— Още е много далече, за да му отговорим така.

— Ако се забавим, ще ни нападне!

— Заповядва ни да спрем — каза Яниш. Кръстосвачът бе само на неколкостотин метра. Сандокан извика ядосано:

— Какво виждаш? — попита Яниш.

— Подозрението ми се оправда! На мостика е Милнер!

— Човекът, когото спасихме и който изчезна така тайнствено?

— Същият!

— Значи е бил шпионин — Яниш насочи далекогледа към кръстосвача, който приближаваше все повече и повече.