Читать «Призракът на Сандокан» онлайн - страница 27

Старият съветник на принца на Гондвана отдели внимателно от себе си своята дъщеря.

— Господата са уморени и имат нужда от почивка. Ще трябва да се задоволят с нашите скромни сламени легла. А утре? Какво ще правим утре? — Старецът се обърна към Яниш и Сандокан.

— Утре ще напуснете този остров и ще дойдете с нас на борда на „Соарес“! — каза Сандокан.

— Ще отплаваме към индийския бряг и ще се подготвим да отидем в Гондвана — добави Яниш, — ние знаем как се свалят узурпатори от трона… Нали, братче!

— Това ще бъде най-интересното приключение в моя живот! — извика Сандокан,

— По лицата ви чета вашето благородно намерение — каза Нандар, — надеждата, че сънят ми ще се осъществи, ми дава нови сили да живея! Господа, заповядайте!

Нандар се изправи.

Закрачи по-бодро. Сякаш се бе подмладил.

Заведе гостите си в широка стая, която служеше за хамбар.

Сандокан, Яниш и тигърчетата легнаха на земята. Нандар им пожела лека нощ и се прибра с Еллора в друга стая.

Скоро всички потънаха в дълбок, ободрителен сън.

Когато се събудиха, слънцето бе високо над хоризонта.

Сандокан и Яниш отидоха в другата стая.

Еллора, която бе станала отдавна, готвеше тифина — първата закуска, съставена от риба, варена с различни миризливи треви.

— Как прекара нощта старият Нандар? — запита Яниш.

— Спа непрекъснато — отвърна девицата. — Вашето присъствие на острова извърши същинско чудо. Той каза, че се усеща достатъчно силен, за да издържи плаването.

— Няма ли да ти е мъчно за острова, Еллора? — попита Сандокан.

— Да, ще ми бъде мъчно — отвърна девицата с горчивина.

Но веднага след това в очите и светна див блясък и тя прибави:

— Искам да отмъстя за всички мъки, които узурпаторите са причинили на татко Нандар!

— Много добре. Ти имаш благородна душа и си заслужава човек да пожертвува за теб спокойствието си!

— Татко Нандар ме отгледа с единствената мисъл — да възстанови правата ми — отвърна момичето, — обичам този остров, който е целият свят за мен. Но той ме научи, че зад тези рифове, зад безкрайното море има други острови, други морета, други земи, че това е една нищожна частица от огромния свят и че там, край океана, има една земя, която е моя, едно царство, което ме очаква! Искам да го имам, за да направя щастлив благородния старец, който е понесъл заради мен нечувани страдания.

— Да, Еллора, ти ще имаш своето царство! — каза Сандокан. — Нали, братче? — обърна се към Португалеца.

— Ние ще опитаме невъзможното, за да успеем — отвърна ексмахараджата, — а сега съм страшно гладен! Да опитаме тази тифина, която сигурно е много вкусна.

Всички закусиха лакомо.

В това време Нандар стана от постелята си и си вчеса брадата и косата. Изглеждаше доста подмладен.

— Нандар — каза Сандокан, — готов ли си да ни последваш до кораба?

— Да! Небето ще ми даде сила да ви заведа до царството на Еллора! — каза твърдо старецът.

— Да не губим време тогава! — каза Яниш. — Да вървим. колкото е възможно по-бързо до кораба!

— За да стигнем по-лесно, Хирундо и другите тигърчета ще направят подвижен мост от гредите на тази къща. Принудени сме да разрушим отчасти твоя дом, който трябва да ти е струвал много труд, но е необходимо, за да можем да стигнем до „Соарес“, без да се принуждаваме да влизаме във водата — каза Сандокан.