Читать «Призракът на Сандокан» онлайн - страница 29

Подвижният мост бе поставен между брега и първия риф. Нандар и Еллора преминаха първи. Това се повтори още много пъти, докато цялата група се настани в лодката. Не след много тя потегли към кораба.

Морето беше съвсем спокойно и времето — чудесно.

Лодката се измъкна от рифовете и скоро достигна „Соарес“. Тигърчетата, които бяха на борда, спуснаха стълбата. Нандар, подпомогнат от Сандокан, се изкачи с мъка.

Когато се събраха всички на мостика, Сандокан посочи стареца, който се облягаше на ръката на девойката, и каза:

— Тигърчета, погледнете този благороден мъж! Той е проявил истински героизъм, за да запази прекрасната девойка, която е до него и която е законната наследница на престола на Гондвана! Ние ще отплаваме за техния бряг! Готови ли сте да рискувате живота си за една справедливост?

— Да! — извикаха тигърчетата. — Да живее Тигъра на Малайзия. Господаря на океана!

От известно време тези здрави и силни мъже бяха започнали да се отегчават и сега мисълта за новото приключение ги бе съживила напълно.

— Не викайте „да живее Господаря на океана“, ами заедно с мен: „Да живее господарката на Гондвана!“

Тигърчетата вдигнаха високо пиратските си ножове и пушки и ги размахаха:

— Да живее господарката на Гондвана!

В очите на стареца и на девойката се четеше безкрайна признателност.

Сандокан се оживи. Яниш приближи до него и го удари по рамото:

— Братче, тая авантюра ще ни подмлади с двайсет години!

— Да, разбира се! — каза Тигъра на Малайзия! — Ще докажем отново, че сме смели мъже!

Тъжна сянка премина бързо по лицето на Сандокан.

— Какво ти е? — запита Яниш.

— Нищо … — отвърна Пирата. — Спомних си кръвта, която проляхме, за да се запазим до днес. Но знаеш ли — добави той радостно, — това, което ще извършим, ще измие греха от миналите ни престъпления.

— Не са били престъпления — каза Португалеца. — Отнеха ти трона, започнаха да те гонят, ти се защищаваше, а аз ти помагах: ето всичко! Но да не мислим за миналото! Бъдещето е пред нас!

— Имаш право! — каза Сандокан. — Да мислим за утрешния ден ако не за нас, то поне за това мило и храбро момиче, което трябва да получи своя трон!

— благодаря, добри господине!

В БОРБА С КРЪСТОСВАЧА

Като определи точното географско разположение на острова, Сандокан заповяда да се приготвят за път.

Свеж вятър се появи откъм запад, наду платната на „Соарес“ и той пое бързо.

Скоро Дяволските рифове изчезнаха от погледите на моряците. Еллора поздрави с ръка острова.

За миг пред очите и се изниза целият и живот: лов, риболов, работа на полето, уроци с Нандар! Тя поздрави за сетен път тази незначителна точка от Земята, която за нея бе представлявала целия свят.

Когато върхът на вулкана, който бе най-високата част на острова, изчезна на хоризонта, Еллора не можа да задържи сълзите си.

— Не плачи — каза старият Нандар, — ти оставяш купчина скали, за да отидеш в приказно красиво царство!

— Как ще го заемем? — попита девойката. — Принцът, който е заграбил моето царство, няма ли войници, приятели, които да го защищават?

— Да, има наемни войници, които се бият за него, но когато узнаят коя си ти, ще изоставят узурпатора! Моряците ми обясниха кои са Сандокан и Яниш: двама храбри мъже, които заедно със своите тигърчета са извършили подвизи, достойни за най-големите герои на Индия! — Те ми вдъхват голямо доверие, въпреки че са били пирати. Сандокан и Яниш се хвърлят с такава жар в борбата, че силата на техните тигърчета ще се удвои. Те ще се бият храбро за своята победа.