Читать «Призракът на Сандокан» онлайн - страница 19

— Един махараджа и един султан! — каза старецът. — Скоро ще се съгласите, че Еллора е достойна за вашата Защита. Дъще моя, по-добре е веднага да разкажа на господата нашата история. Дай ми още няколко глътки вино, които ще ме подкрепят.

Девойката му поднесе нова чаша.

— Благодаря, Еллора.

И старецът започна да говори бавно, докато Сандокан, Яниш и останалите моряци насядаха наоколо му.

МАГЬОСНИЦАТА

— В двореца на принц Амравати, владетеля на Гондвана, или страната на Гонд — започна старецът, — аз бях една доста влиятелна личност на име Нандар. Господарят на Гондвана не вземаше никакво решение, без да се посъветва с мен, затова хората ме наричаха „Вторият раджа“. При всяко по-важно събитие принцът ми казваше:

— Нандар, посъветвай ме какво да сторя. И аз му давах съвет.

Принц Амравати бе добър и не измъчваше своите поданици: стараеше се да създаде справедливи закони в това му дело помагах и аз, като използувах познанията си. Той се бе оженил за принцеса Аджанта, много красива жена, с ангелска доброта.

В страната се очакваше щастливо събитие: принцеса Аджанта щеше наскоро да даде живот на наследника на трона. Принцът очакваше с трепет деня, който приближаваше. Тогава за първи път не послуша моя съвет.

И ето как стана това.

В двореца беше дошла една чудна жена, която идваше от Бунделканд. Тя каза, че притежавала някаква магическа сила, която я била дарила със способността да прави щастливо всяко дете, родено в нейно присъствие.

Очите, лицето, движенията на тази жена не ми харесаха. Нещо ме отблъсваше от нея: чувствувах, че лъже.

Тя дойде в двореца две седмици преди щастливото събитие. Както винаги, принцът ми каза:

— Нандар, какво да направя.

— Ваше зисочество — отговорих аз, — съветвам Ви да не вярвате на тази жена.

— Защо?

— Защото мисля, че не притежава магическа сила.

— Не вярваш ли, че ще направи щастливо новороденото?

— Не вярвам, ваше височество.

— При все това думите на тази жена ме убедиха — каза принцът.

— Ваше височество, поискахте съвета ми и аз ви го дадох; но не искам да влияе върху намеренията ви.

— Моето намерение е тази жена да присъствува на раждането на детето ми — каза принцът.

И заповяда жената да бъде заведена в покоите на принцесата.

— За първи път Амравати не послуша моя съвет.

— Защо?

— Това си обясних с магическата сила, която очите на тази жена притежаваха: сигурно бе омагьосала принца. Реших да наблюдавам постъпките и. Не вярвах, че ще се безпокои от някаква любов към новороденото. Бях сигурен, че има тайни намерения. По-късно се убедих, че подозрението ми бе напълно основателно. Магьосницата искаше да остане сама до леглото на принцесата, щом като детето се роди. Това обстоятелство ме накара да удвоя вниманието си.

Прозорците на стаята на принцеса Аджанта гледаха към градината; точно срещу тях се извишаваше грамадно свещено дърво, клоните на което надвишаваха колоните на двореца.

Дойде нощта, в която трябваше да стане дългоочакваното събитие. Принцът издаде заповед — щом младият наследник види белия свят, магьосницата да остане сама с принцесата.