Читать «Призракът на Сандокан» онлайн - страница 18

— Ами хлябът? — попита учуден Яниш.

— Ние си го правим — отвърна старецът, — построих пещ зад къщата още преди четиринадесет години… Мелим житото, омесваме брашното и всяка седмица имаме пресен хляб. Колкото за рибата, имаме я в изобилие. Еллора е много щастлива риболовка! Господа, заповядайте!

— С удоволствие — каза Яниш, — апетитът ни е доста голям …

Яниш, Сандокан и всичките тигърчета насядаха на пода и се заеха с унищожаването на скромната вечеря.

Еллора излезе от стаята и се върна след малко с кана и няколко чаши.

— Това е едно питие, което сам приготвям — каза старецът, — то се получава от ферментирало жито. Не знам дали ще ви хареса.

Еллора напълни чашите. Яниш изпразни набързо една.

— Божествено питие! — извика той. — Мисля, че ще трябва да променим името на този остров и да го наречем Райски рифове!

— Пийни и ти малко — Еллора подаде чаша на стареца, — знаеш, че това питие възвръща силите ти, когато се чувствуваш уморен.

— Да… имаш право, Еллора.

С треперещи ръце старецът пое чашата, която девойката му подаде, приближи я към устните си и отпи няколко глътки.

Очите му веднага заблестяха, гласът му стана по-жив.

Той обърна погледа си към гостите, сякаш искаше да ги изучи един по един.

Впечатлението, което му направиха, сигурно бе добро, защото каза:

— Щастлив съм, че ви виждам в моята къща, нещо ми подсказва, че вие ще спасите Еллора и ще й върнете това, на което тя има право!

— Татко — каза девойката с лек упрек, — не искам да те чувам да говориш така! Не желая друго, освен да бъда винаги при теб.

— Знам, дъще! — каза той и я погали по косата.

Но ти не можеш да останеш вечно затворничка на този остров! Съдбата поиска тези господа да изпълнят последната ми молба; това показва, че Съдбата желае да започнеш нов живот! За мен няма вече надежда да изляза от тук… Но няма значение: ще бъда щастлив да умра с мисълта, че тези господа ще те заведат там, където дългът те зове.

— Не, не трябва да говориш така, татко — каза девойката, — искам да живееш. Отказвам се от всичко, само да си жив!

— Господа — каза старецът, като се обърна към Яниш и към Сандокан, — чета в очите ви любопитството да узнаете защо сме тук от петнадесет години!… Утре ще ви разкажа нашата история… Сега сте уморени от тежкото плаване. Не мога да ви предложа удобни легла: както виждате, тук нашият живот е доста прост.

— Не сме уморени — каза Яниш, — вашата риба и особено вашето вино направиха чудо — унищожиха цялата ни умора.

— И после — прибави Сандокан, — любопитството ни да узнаем вашата история е толкова изострено, че съм сигурен, никой няма да заспи, докато не разбере тайната и.

— Желаете още сега да ви разкажа всичко?

— Такова е желанието ни, но не искаме да ви уморяваме.

— Уморен съм наистина, но мисля, че трябва да знаете на чий дом сте гости …

— Както и вие трябва да знаете кои сме ние — каза Сандокан, — господине, представям ви ексмахараджата на Асам, който отстъпи трона си на своя син.

— А аз ви представям моя верен приятел Сандокан, когото англичаните изпъдиха несправедливо от султанството му. А тези са преданите ни тигърчета …