Читать «Последните флибустиери» онлайн - страница 4

Мендоса и Бутафуоко отговориха на поздрава му и първият побърза да каже:

— Извинете, господине, че не ни намерихте в обичайния хотел. Дъждът ни изненада по пътя и се подслонихме тук, където кръчмарката е много мила, кръчмарят — порядъчен човек, а виното превъзходно.

— Фие позфолявате на мен да фи прафя компания?

— С голямо удоволствие — отвърна Бутафуоко.

Дон Барехо се бе втренчил в подозрителния тип, но любопитството му сякаш не се понрави на фламандеца. защото, като се обърна внезапно към гасконеца, той го попита засегнато:

— Фие искате ли нещо от мен?

— Съвсем не — отговори веднага дон Барехо. — Очаквах вашите много желани заповеди.

— Нямам запофеди да дафам на фас, разбрахте ли? Ще пия с приятелите.

— Но, разбира се, пийте, господине — добави гасконецът. Загадъчният човек изпразни чашата, после цъкна с език.

— „Пфифер“! Никога не пил толкофа хубафо фино. Ах!

— О — извика Мендоса, като отново му напълни чашата. — Пийте, пийте, господин Пфифер.

— Какфо Пфифер? — попита фламандецът.

— Не се ли казвате така?

Фламандецът хвърли добродушен, но малко лукав поглед на Мендоса, после каза:

— Пфифер, тофа фъзклицание.

— Възклицание, казвате. Разбрахме, но все още не знаем как да ви наричаме.

— Арнолдо Пиферофих.

— Значи спокойно можем да ви наричаме господин Пфифер. По-кратко е.

— Е и как върви животът, господин Пфифер… фи… фер?

— Допре! Допре! — отвърна фламандецът. — В Панама всички са много допре. Познафате ли град?

— Още не целия.

— Отдалеч ли идфа?

— О, да!… От Нова Гренада.

— И… по работа ли? — Трябва да купим сто мулета за сметка на един богат земевладелец, който, предполагаме, трябва да ги продаде на флибустиерите.

— О!… — възкликна фламандецът.

— Пийте, господин Ейффиф… Това вино е превъзходно.

Фламандецът продължаваше да пие и постепенно възклицанията му започнаха страшно да се объркват.

Междувременно навън нощта бе настъпила, а дъждът не преставаше. Сякаш над Панама, по онова време царицата на Тихия океан, се изливаше порой.

Дон Барехо запали газената лампа, после след знак на Мендоса затвори вратата на гостилницата.

— Гостилничарю, какфо прафи? — попита фламандецът.

— Късно е вече, затварям — отвърна гасконецът. — Аз иска отифам — каза фламандецът. — „Пфифер!“ Фече много пил.

— Е, хайде! Ние едва сега започваме. Бутафуоко кимна с глава в знак на съгласие.

— Стига фече! — отвърна упоритият фламандец, като посегна и взе наметалото и шапката си. — Дофиждане на всички! Гостилничарю, отфаря!

Мендоса бутна настрани стола, последван от Бутафуоко, и в ръцете на двамата авантюристи блеснаха саби. Дон Барехо също бе успял да вземе ръждясалата си сабя, която жена му скришом бе донесла, и застана пред вратата.

— „Пфифер!“ — възкликна фламандецът,. като се огледа наоколо объркано. — Какфо искате, господа? Фие убифа мен?

— Седнете — заповяда заплашително Мендоса. — Трябва да поговорим, приятелю. Фламандецът, който вече трудно се държеше на краката си, се отпусна на стола, като не преставаше да гледа изплашено към трите саби.

— „Пфифер!“ — възкликна той. — Тофа лоша шега.