Читать «Последните флибустиери» онлайн - страница 6

— Къде? — продължи Мендоса със заплашителен тон.

— На товарното пристанище.

— Дявол да го вземе!… — възкликна бискаецът, като се удари два-три пъти с юмрук по главата. — Аз дори не съм го и забелязал!

— Нали те предупреждавах да не се показваш на по-оживените места — му каза Бутафуоко.

Мендоса се готвеше да поднови разпита, когато видя, че фламандецът се е отпуснал на стола.

— Да не е умрял? — извика.

— Той е мъртво пиян — отбеляза гасконецът. — О, аз ги разбирам тези неща! На този човек, скъпи мой, езикът му ще се развърже чак след двадесет и четири часа.

— Да го оставим да смеле виното си, а ние да си поприказваме през това време. Трябва да ти обясним някои неща, дон Барехо.

— Очаквам това от три часа — отвърна кръчмарят. — Кажете ми сега защо сте дошли тук, спомняйки си, че имате в Америка един верен приятел. В тази работа сигурно е замесен синът на Червения корсар.

— Или по-скоро сестра му — отбеляза Мендоса.

— Кой? Внучката на Великия Качико дел Дариен?…

— Ние я доведохме тук.

— Тук ли е сеньоритата? Какво неблагоразумие! Ако маркиз ди Монтелимар успее да я открие, той повече няма да я освободи.

— О!… Ние взехме всички предпазни мерки, приятелю. Скрихме я в странноприемницата на един приятел на господин Бутафуоко.

— А защо е дошла тук, нали трябваше да бъде при брат си граф ди Вентимилия и снаха си маркиза ди Монтелимар.

— Но тук в Панама не сте ли чули още, че преди четири-пет месеца старият Качико почина и остави за наследница на баснословните си богатства дъщерята на Червения корсар!

— Великият Качико мъртъв ли е!… — възкликна дон Барехо. — Тогава маркиз ди Монтелимар, който винаги се е стремил да си присвои тези богатства, сигурно вече е започнал да действува.

— Не мисля — отвърна Мендоса. — Преди шест дни все още беше тук.

— Нали и онзи пиферо каза същото. А как ли е узнал за това граф ди Вентимилия?

— От един стар буканиер, който се е укривал при Великия Качико и който отишъл специално при графа, за да предупреди сестра му, че племето я очаква, за да я провъзгласи за своя царица, понеже няма други наследници.

— Този буканиер ли доведе сеньоритата?

— Да — отвърна Мендоса.

— И къде е той сега?

— Бди над нея в странноприемницата на приятеля на господин Бутафуоко.

— А от мен какво искате? — попита дон Барехо.

— Имаш ли все още връзка с флибустиерите от Тихия океан?

— Често идват при мен.

— Все още ли са на остров Тарога?

— Да, въпреки многобройните опити на испанците да ги прогонят от там.

— Кой ги командва?

— Все още Равно дьо Люсан.

— А Давид?

— Той замина за нос Торн и повече не се чу нищо за него.

— Много ли са флибустиерите?

— Говори се, че са около триста.

— Тогава, господин Бутафуоко, необходимо е да отидем и се срещнем с Равно дьо Люсан. Без помощта на тези хора не ще бъде възможно да доведем докрай нашето дело. Ако не днес, то утре испанците ще научат, че Великия Качико е мъртъв, и ще побързат да завладеят земите му.

— В това може да не се съмняваш — отговори Бутафуоко. В този момент се почука силно на вратата.

— Кой ли може да е? — попита Бутафуоко. — Наближава десет часът, а нощта е страшна.