Читать «Последните флибустиери» онлайн - страница 5

— Лъжете се, господин Арнолдо — отвърна Мендоса. — Това не е шега, а сабите ни са изковани от чиста стомана от Толедо. Фламандецът се разсмя гръмко.

— Дайте да пия, допри приятелю.

— Колкото искате, господин Арнолдо. Избата на „Ел Торо“ е на наше разположение, но ще трябва да отговорите на няколко въпроса.

— Допре!… Допре!… Кажете… кажете… — отвърна фламандецът, посъвземайки се.

— Тогава — започна Мендоса — обяснете ни, защо от три дни така упорито ни следвате навсякъде, където отидем.

— Фие и фаш приятел много симпатични.

— А, господин Арнолдо, не се опитвайте да ни заблуждавате, защото така ще ви наредим, преди да излезете оттук, че…

Фламандецът пребледня, но намери сили да отговори:

— Аз много богат и жифей от рента.

— И затова се забавлявате да черпите с пиене хората, които са ви симпатични — отбеляза с ирония Мендоса. — Господин Арнолдо, тези измислици не ни минават. Знаете ли как ги наричат по моя край хората, които се залепват за другите като пиявици, без да ги изпускат от очи?

— Почтени хора.

— Не, господин Арнолдо, наричат ги шпиони.

Фламандецът взе една препълнена чаша и бавно изпи съдържанието й, за да прикрие смущението си. После изрече:

— Шпиони! Аз никога не фършил тази лоша работа.

— И все пак аз ви повтарям, че вие трябва да сте агент на някой големец от Панама: например на маркиз ди Монтелимар.

Чашата се изплъзна от ръцете на фламандеца и се разби шумно на парчета.

— Е, добре, господин Арнолдо — продължи неумолимо Мендоса, — защо ръцете ви започнаха да треперят? Счупихте чашата!

— Аз платя.

— Собственикът на „Ел Торо“ е щедър и няма да ви позволи да платите. Не се възползвайте от счупването на чашата, за да промените темата на разговора. Кажете ми по-скоро къде и как ме е видял маркиз ди Монтелимар и как ме е познал, след като от шест години не съм се мяркал в Панама.

— Не познафа маркиз ди Монтелимар — отговори фламандецът, като попиваше потта, избила по челото му.

— А!… Не искате да ми кажете? — извика Мендоса. — Предупреждавам ви. че човекът до мен, който до този момент все още не е проговорил, е един от прочутите буканиери от Сан доминго и че аз съвсем не съм търговец на мулета, а флибустиер, който ги е вършил всякакви заедно с Давид и Равно дьо Люсан. — Фламандецът бе така пребледнял и не на себе си, че всеки момент щеше да припадне.

— Признайте! Познавате ли маркиз ди Монтелимар, да или не? Излишно е да упорствувате и отричате.

Арнолдо най-сетне кимна утвърдително с глава.

— Н айпосле! — извика бискаецът, докато Бутафуоко, за да демонстрира задоволството си, изпи една чаша вино.

— Господин Арнолдо, пийнете и вие една глътка от това отлежало вино — каза гасконецът, като му подаде друга чаша. — Ще ви помогне да се съвземете, това ви го казва един стар кръчмар.

Макар и напълно пиян, господин Арнолдо не се отказа от съвета. След толкова много вълнения имаше нужда да се посъвземе малко.

— Кога ме е видял? — попита Мендоса.

— Преди три дни — отвърна фламандецът.

— Ти от доверените му лица ли си, за да знаеш тези неща? Фламандецът само кимна с глава, без да отговори.