Читать «Последните флибустиери» онлайн - страница 3

— Хитрец такъв… Съмняваше ли се? — извика дон Барехо и отново го прегърна. — Но какво правиш тук? Откъде идваш? Кой добър вятър те довея в кръчмата „Ел Торо“?

— Не бързай толкова, скъпи приятелю — отвърна баскът. После, като му посочи френския благородник от Долна Доара, попита: — А онзи господин там, познаваш ли го?

Дон Барехо погледна към господина. После неочаквано се втурна към масата с протегнати ръце, викайки:

— Гръм и мълнии!… Господин Бутафуоко!

Известният буканиер на маркиза ди Монтелимар се надигна с усмивка и сърдечно стисна протегнатите към него ръце.

— Значи остаряваме, дон Барехо, щом не можем да познаем приятелите си?

— Това е от брачния живот — каза Мендоса, като се разсмя. Но храбрият гасконец изобщо не го чу, тъй като се бе втурнал към тезгяха, викайки с пълно гърло:

— Панкита! Панкита! Донеси от избата най-хубавото вино и остави на мира сабята. — После се върна към масата и попита: — Но защо сте отново тук след толкова години? Как е граф Вентимилия? А маркиза ди Монтелимар? Откъде изникнахте? Сан доминго е доста далеч от Панама?

— Тихо — каза Мендоса, като кимна към метисите.

— Какво? — попита гасконецът.

— Може ли да ги отпратиш? — Ако не си отидат с добро, ще ги изгоня с ритници — закани се страшният кръчмар.

Той се запъти към масата, където метисите пиеха спокойно, и като им показа вратата, рече:

— Жена ми е зле и има нужда от почивка. Тръгвайте си веднага, без да плащате. Черпя ви с мескала, който изпихте.

Метисите се спогледаха изненадани, но станаха и си тръгнаха, без да протестират, макар навън дъждът да продължаваше да се лее.

— Жено — каза дон Барехо, — имам високата чест да ти представя господин Бутафуоко, един истински френски благородник, и този стар приятел Мендоса, когото вече познаваш. Можеш да ги прегърнеш. Не ревнувам от тях. Панкита остави панера и залепи четири звучни целувки по бузите на приятелите на съпруга си.

— А сега, жено, затвори и залости вратата добави кръчмарят. — Днес повече няма да приемаме никого, защото имаме празник в къщи.

— Да, Пепито.

Междувременно Мендоса бе погледнал към вратата.

— Пиявицата… — каза, като се обърна към Бутафуоко. — Панкита, не затваряйте вратата, чакаме още един приятел.

— Кой е той? — попита дон Барехо.

— Все още не знаем, но по начина, по който изопачава думите, мисля, че е фламандец. Откакто сме пристигнали в Панама, този тайнствен човек се е залепил за нас и ни следва навсякъде.

— Струва ми се, че е шпионин — каза Бутафуоко.

— Мислиш ли, че ще дойде тук?

— Разбира се, приятелю. Дон Барехо се приближи до вратата.

Точно в този момент тайнственият човек застана на прага на кръчмата и погледна вътре.

— Ето го — каза Бутафуоко.

Загадъчният човек, от когото се стичаше вода, направи няколко крачки напред, свали меката си филцова шапка, украсена със старо перо, и каза:

— Допър фечер, господа, аз търсих фас цяла сутрин. Беше мъж между тридесетте и четиридесетте, слаб като гасконеца, с изключително бяла кожа, руси, почти бели коси и небесносини очи. Видът му като цяло предизвикваше отвращение, макар да беше може би честен човек.