Читать «Безконечното самоубийство» онлайн - страница 5

— Продължавам да чакам — сметна за нужно да настои генералът.

— Добре — казах.

И шестимата се скупчиха около леглото.

Невъзможно ми беше да разбера и една дума от техния концерт от въпроси; обикновеното им иронично подхвърляне изглежда бе отприщило цял словесен порой, достоен за най-долнопробен водевил. Но бурята се успокои по-рано от предвиденото и един стар господин, явно психиатър — който впоследствие оказа се, беше наистина психиатър, — се наведе над мен и запита:

— Кое е добре, малкия? Разкажете ни всичко!

В някаква стая някой изкрещя.

— Че вие чакате — отвърнах, учленявайки с мъка. — И чакате именно обрат на нещата. Нямам какво да ви кажа. Първо, аз нищо не знам. И после, не ви обичам.

Тази последна фраза ми прозвуча лекичко безразсъдно, но бе късно вече да се вземам думите назад; старият психиатър се надвеси още малко над мен, наказвайки ме да съзерцавам покъртителната гледка на рядката му брадичка.

— Да…? Говорете, отпуснете се…

— Какво е усещането да си умрял? — подхвърли въпроса си едно момиче, изправило се в долната част на кревата.

— Горе-долу същото, каквото и да си жив — отговорих.

Психиатърът изпепели с поглед момичето, все едно, че тя току що беше счупила скъпа, семейна реликва.

— Вървете си — измърморих. — Оставете ме на спокойствие.

— Развържете го — нареди генералът. — В състоянието, в което е, няма опасност да направи големи бели.

И той се завъртя на пети, напусна стаята с явно презрение към всички присъстващи и в частност към мене.

С потискащо „пльок“ ремъците паднаха от двете страни на леглото. Освобождаваха ме от въжетата, но аз продължавах да се чувствувам овързан. Изчаках няколко мига, преди да се изправя. Леко главозамайване, малко звезди пред очите — всичко това беше нормално. Халтавата ми ортопедическа шина издаде странни звуци и за секунди аз се уплаших, че ще ме изостави. Не. Толкова по-зле, щяхме да я караме с достойнство.

Те напрегнато наблюдаваха най-малките ми движения; всяко потръпване на мускулчетата, всяка искрица живот, пробляснала по тялото ми, предсказваше чудо. От техническа гледна точка аз вече бях умирал два пъти.