Читать «Отдавна не сме се виждали» онлайн - страница 26

— Госпожо Харис — започна Карела, — синът ви и снаха ви имаха ли много приятели?

— Не много, струва ми се. — Все още говореше престорено. Карела се запита дали след малко няма да започне да използва обръщението „сър“. Ако го направеше, щеше да е верен признак, че използва език, който в нормална обстановка не й е присъщ.

— Знаете ли имената им?

— Не ги познавам лично.

— Те говорили ли са с неприязън за някои от своите познати?

— Не, никога не съм ги чула да кажат нещо лошо за някого.

— А да знаете дали са се карали с…

— Не, те добре се разбираха с всички.

— Опитваме се да разберем дали някой…

— Разбирам ви. Но нали знаете… бяха слепи…

Отново слепотата. Отново слепотата като довод за оспорване на факта, че и двамата бяха убити. Бяха слепи и, следователно, не са могли да бъдат жестоко убити. Обаче бяха.

— Госпожо Харис — не се отказа Карела, — опитайте се да не мислите за слепотата им. Знам, че е трудно да се повярва, че някой би сторил зло на двама беззащитни.

— Но някой го е сторил — възрази живо госпожа Харис.

— Точно това искам да кажа. Госпожо Харис, сещате ли се за някой, който би могъл да иска да им навреди?

— Не.

— Нямаха ли някакви проблеми? Не е ли имало случай Джими или снаха ви да се обърнат към вас за съвет?

— Не, никога.

— Според вас, щастливо ли живееха?

— Изглеждаха много щастливи.

— Джими имаше ли връзка с друга жена?

— Не.

— Сигурна ли сте?

— Ако имаше такова нещо, щях да знам.

— А Изабел?

— Тя много го обичаше.

— Идваха ли ви често на гости?

— Поне веднъж месечно. И в празнични дни — Коледа, Деня на благодарността… И през следващата седмица щяха да дойдат. Вече бях поръчала коледната пуйка. Тежи шест кила. Щяхме да се съберем шестима — Джими и жена му, дъщеря ми Криси и приятелят й, и един мъж, с когото се срещам.

Говорът й внезапно се беше изменил. Мисълта за семейния празник я върна към нормалната й реч. Тези двама бели детективи нямаше как да разберат какво значи да си черен, но не можеше да не споделят това, което всички американци, бели и черни, чувстват в навечерието на празника. Празничната пуйка, тиквеният сладкиш, сладките картофи и благата дума — това всички американци го разбират.