Читать «Отдавна не сме се виждали» онлайн - страница 126
Ед Макбейн
* * *
Управителят на клона на Първа федерална банка, разположен на булевард „Йейтс“, бе чернокож мъж на име Самюъл Хобс. Поздрави Карела, когато той влезе в кабинета му, ръкува се с него и след това започна да проучва съдебната заповед с подчертано тържествен вид, сякаш четеше кралски указ за обезглавяването на някой самозванец. Карела му даде ключа. Хобс натисна едно копче на телефона си и в стаята изникна младо чернокожо момиче. Хобс го помоли да издири номера на сейфа на Джеймс Рандълф Харис и след това да придружи детектив Карела до подземието и да отвори сейфа. Карела я последва. Момичето бе с дълги крака и трепкащо задниче. Усмихваше му се много често и той започна да мисли, че е неотразим.
Момичето отвори сейфа и извади оттам кутия. Попита го дали му трябва стая, в която да остане сам. Той отговори, че да, че му трябва такава стая и беше отведен до малка стаичка. Карела влезе в нея и заключи вратата отвътре. На стената висяха ножици, поставени явно за удобство на клиентите, изрязващи купони от ценни книжа.
Отвори кутията. В нея се съдържаше само едно нещо — индигово копие на писмо, писано на машина. Беше адресирано до майор Джон Франсис Таталия, служещ във Форт Ли, щата Виржиния. Писмото бе с дата шести ноември.
„Здрасти, майор Таталия,
Реших, че е време да получа малко пари за очите си. Бях на срещата на рота «Д» през август и разбрах, че всички останали хайвани са сиромаси и фукари като мене, така че няма смисъл да искам помощ от тях. Говорих с капитан Андерсън, който бе командир на първи взвод, и той ми каза, че сега си майор и служиш във Форт Ли, където ти пиша. Майоре, искам пари от тебе. Искам пари за очите си. Искам да ми изпращаш хиляда долара месечно докато съм жив или ще изпратя едно писмо до армията и ще им пиша какво се случи на лейтенант Блейк. Ще им пиша как ти и останалите убихте лейтенант Блейк. През кура ми та оттатък е какво ще стане с тебе или с който и да е от тях. Другите не могат да ми помогнат, защото са жив зян като мене, но ти си офицер от кариерата и можеш да ми изпратиш пари, майоре. Искам парите веднага, майоре. Ще ти дам срок до края на месеца и ако дотогава не съм получил първия чек за хиляда долара, ще пиша на армията на САЩ и ще им разкажа какво стана по време на «Ала Моана». Мислиш, че не мога да докажа нищо, майоре, но това нищо не значи. Аз съм сляп ветеран с пенсия за пълна инвалидност и, майоре, няма защо да ти пиша какви лайна ще ти се стоварят на главата, ако започне едно армейско разследване за това какво се случи онзи ден. Ти пръв го наръга с щик, майоре, и ако извикат и другите да дават показания, те ще кажат, че само ти си го убил, защото иначе ще трябва да признаят, че и те са вътре. Никой от тях вече не служи в армията, майоре, само ти. Мамицата ти ще се разплаче, майоре, ако не ми изпратиш парите. Имам копие от това писмо, така че ако нещо ми се случи, жена ми ще узнае и тогава ще се видиш на още по-голям зор от сега. Така че на всяко първо число от месеца ми изпращай по хиляда долара и не спирай, ако не искаш да ти се запали задникът. Изпращай чековете на името на Джеймс Р. Харис и ми ги изпращай на адрес «Седма южна улица» номер 3415, Изола. Няма да чакам по-късно от първи декември.
