Читать «Отдавна не сме се виждали» онлайн - страница 124

— На ъгъла на „Чери“ и „Лерд“.

— Чак там ли?

— Чак там, я. Хайде, че имам работа. Много ти благодаря — рече Андърхил и затвори телефона.

Гросман също затвори телефона, замисли се за малко и реши все пак да се обади в 87-и участък. На телефона се случи Дженеро.

— Тук детектив Дженеро от 87-и полицейски участък — каза той. Никога не пропускаше да спомене длъжността си. Всички останали детективи просто съобщаваха името си. Единствено Дженеро осигуряваше на обаждащите се пълноценно обслужване.

— Обажда се Сам Гросман от лабораторията. Искам да говоря с Карела.

— Няма го.

— Къде е?

— Не знам.

— Имаш ли представа кога ще се върне?

— Нямам.

— Кой работи заедно с него по случая със слепците, имаш ли представа?

— Май че е Майер.

— Там ли е? Дженеро се огледа.

— Не го виждам.

— Добре, когато се върне някой от двамата, ще му кажеш ли да ми позвъни веднага?

— Готово.

— Я дай все пак по-добре да поговоря с лейтенанта.

— Сега ще те свърже дежурният сержант — каза Дженеро. Натисна няколко пъти вилката на телефона и след малко чу гласа на Мърчисън. — Дейв, я прехвърли моя разговор на лейтенанта.

Гросман в един момент реши, че линията е прекъсната.

— Тук Бърнс от 87-и участък.

— Пит, обажда се Сам Гросман от лабораторията.

— Здрасти, Сам, как си?

— Добре съм. Току-що говорих с един детектив на име Джордж Андърхил. От 41-ви участък. Работи по един случай, свързан със слепец.

— За убийство ли става дума?

— За опит за нападение. Нямам представа дали това има някаква връзка със случая на Стив, но може би ще е добре да се свърже с Андърхил.

— Добре, ще предам това на Стив.

— Извършителят е бил ухапан от кучето на жертвата. Може би няма да е зле да предупредите болниците.

— Андърхил не е ли свършил тази работа?

— Не знам.

— Ще взема мерки. Благодаря ти, Сам.

Бърнс затвори телефона и отиде в стаята на детективите. Там Дженеро бе втренчил погледа си в бледосини дамски пликчета, поставени върху бюрото му.

— Какво правиш с тези пликчета, Дженеро? — сепна го Бърнс.

— Те са веществено доказателство — поясни Дженеро.

— За какво?

— За блудство.

— Хич няма да ме изненадаш — рече Бърнс. — Я по-добре се обади в службата за връзка с болниците и кажи да ни предупредят за всеки пациент, който се яви със следи от кучешко ухапване. Каквото и да има, да търсят Карела от 87-и участък.

— Това ли искаше капитан Гросман?

— Да, точно това искаше.

— Това означава ли, че не трябва да съобщавам на Карела, че Гросман се е обаждал?

— Я по-добре остави една бележка на бюрото на Карела.

— А на бюрото на Майер?

— И на неговото.

— А да се обадя ли първо в службата за връзка с болниците?

— Стига да мислиш, че можеш да свърши три неща едновременно, без да забравиш нито едно от тях.

— А, мога, мога.

* * *

Съдията прочете молбата на Карела и проговори.

— Какво очаквате да откриете в този банков сейф, детектив Карела? Не сте писал какво точно търсите.

— Това е, защото не знам какво има в него, ваша милост.

— Тогава как можете да очаквате да подпиша заповед, с която ви разрешавам да го отключите?

— Ваша милост, както ще забележите в молбата, разследвам убийство. Имам основания да вярвам, че това, което убиецът е търсил в апартамента на две от жертвите…