Читать «Отдавна не сме се виждали» онлайн - страница 125

— Да, всичко това сте го написал.

— … че това нещо се намира в сейфа, ваша милост, и би могло да бъде веществено доказателство за обвинение в убийство.

— Обаче вие не знаете какво конкретно търсите.

— Така е, ваша милост, не знам.

— Разполагате ли с лична информация за съществуването на такова веществено доказателство?

— Разполагам единствено с информацията, че убиецът най-старателно е претърсил апартамента, като се е надявал да открие нещо, ваша милост. Това е написано в молбата.

— От това обаче не следва, че разполагате с лична информация за съществуването на такова веществено доказателство в сейфа.

— Ваша милост, не вярвам в отварянето на този сейф да има нещо противозаконно. Би било толкова противозаконно, колкото например претърсването на гардероба на жертвата в нейния апартамент, ако там е извършено престъплението.

— Сейфът не се намира на местопрестъплението.

— Разбирам, ваша милост. Преди време обаче получих съдебна заповед да отворя един такъв сейф, и при това тогава престъплението бе организирането на нелегална лотария. А сега се занимавам с убийство.

— В случая, който ми описвате, вие разполагахте ли с лична информация за това, какво ще откриете в сейфа?

— Да, ваша милост. Бях я получил от един от нашите информатори.

— Значи, тогава сте разполагал с лична информация.

— Ваша милост, много ми се ще да отворя този сейф. Трима души вече бяха убити, и тримата слепи. Вярвам, че в него има нещо, което ще ми помогне. Наистина имам основания да очаквам, че там има нещо, ваша милост.

— Ако подпиша тази заповед, може повече да ви навредя, отколкото да ви помогна. Някой би могъл после да ви обвини, че сте укрили веществени доказателства, които биха били в полза на някой обвиняем, или че сте подхвърлили мними веществени доказателства.

— Готов съм да рискувам, ваша милост. От всичко това би могъл да пострада единствено убиецът. Ваша милост, с отварянето на този сейф няма да нарушим правата на нито една от жертвите.

— Ще подпиша заповедта — реши съдията.

* * *

По време на обратния път Карела размишляваше защо съдията го бе измъчил толкова. Накрая реши, че мъчението си е струвало труда. Може би съдията беше решил, че защитата на правата на един човек е равнозначна на защитата на правата на всички хора. Беше станало почти два и половина, когато се върна в участъка. Решил бе да се отбие само до Бърнс и да му докладва какво е направил и къде ще ходи. Добре е да докладваш на лейтенанта как напредва работата, когато той се оплаква тъкмо от отсъствието на напредък.

Дженеро седеше на бюрото си, вторачил се в някакви бле-досини дамски пликчета.

— Оставих ти бележка на машината — откъсна се за миг от заниманието си Дженеро.

— Благодаря — кимна Карела и измъкна бележката изпод валяка. От нея научи само това, че го е търсил Гросман. Името му беше написано като „Гросмън“. Карела тъкмо щеше да му позвъни, когато влезе Бърнс и му разказа всичко: за Андърхил, за опита за нападение и за кучешкото ухапване. Ясно, рече Карела и му разказа за банковия сейф и за съдебната заповед, обърна табелката със своето име на таблото на стената, за да се разбере, че е излязъл по служба, и отиде до колата си, където кучето бе оплюло цялата задна седалка. Опита се да си спомни името на кучето, но не успя. Никой не е съвършен.