Читать «Мисли и парадокси» онлайн - страница 2

Да се възхищаваш от собствената си жена — това е един от най-сигурните признаци за природна глупост.

Дай на българина власт — и той започва да се разпорежда като в неприятелска държава.

Как се мени светът и човекът към все по-лошо, се вижда, между другото, и от това: В наше време за някого казваха: „Сиромах — и добавяха с твърдост и гордост: — но честен“. Днешните хора казват равнодушно: „Честен — и добавят с презрение: но сиромах“.

За нас, българите, във всички области, има една обща характеристика: муха, която живее със самочувствието на аероплан.

Много малко работи има, които могат да се вършат с жена.

Мъжът изобщо е много тънък дипломат в женските работи; в това отношение никоя жена не може да го измами… освен само собствената.

Когато ми казват: пиши! — винаги ми иде на ум оня пътник, който обичал да пее във влака. Той не искал да знае дали на другите им се ще да слушат. Нито — дали го бива да пее. Той си пее. Да пишеш — и да печатиш — за това се иска не смелост, а нещо много повече: нахалство. Отгде вземат увереността, че другите, които четат, не знаят, не мислят, не чувстват много повече от тях?

Да се възхищаваш от себе си! Това е неоценим човешки атрибут, едничкото качество, което отличава човека от животните… като го прави смешен пред тях, разбира се.

Да бъдеш съпруг е изобщо наивно: изневерен — подло; верен — отвратително.

Музиката е за всичките хора, като религията: наглед запълва важна нужда на душата и я възвисява нанякъде… а пък върху личния им живот няма всъщност почти никакво влияние — те си остават все пак съвсем земни.

Любовта има множество вариации: филм с безконечни серии, роман в много свитъци, повест в един том, разказ от няколко печатни листа. Най-много за предпочитане е — подлистник, който започва и свършва в един брой.

Никога недей се сближава много с човека! Доближиш ли го до себе си — той без друго започва да те рита.

Младий приятелю, ти си написал книга? Но знаеш ли, че това е още съвсем малко? Трябва дълго да търсиш и някой, който да ти я напечати. След туй трябва да тръгнеш по редакциите на вестниците, да ги молиш да оповестят излизането й. След туй — да нагласиш щото някой приятел да ти напише поне един благоприятен отзив. Да намериш място и за него. След туй да се луташ по разни учреждения с молба да откупят някой екземпляр… Ако след това все още продължаваш да мислиш, че твориш изкуство, ела да те поздравя за непобедимия ти оптимизъм и да те прегърна, съжалявайки те от душа…

Колкото по-истинска е една истина, толкова повече прилича на дързост. От това се вижда ясно колко далеч е човекът от истината.

Легенда за българина. Когато се родил от лоното на майката природа, първата дума на българина към нея била: — Мамо ма! Я ми кажи, ти от коя си партия?

В този живот аз се чувствам случаен играч, уловен без коз. Той — животът — трябваше да бъде съвсем друг, а се оказа долен, нищожен. Залисан и заплетен в него, аз чувствам — няма изход. И затова непрестанно гледам към вратата: кога най-сетне ще се свърши, та да си отида там, където съм бил и където — не помня, но тъкмо затова, че не помня, е било много по-добре.