Читать «Мисли и парадокси» онлайн - страница 5

Напразно смятат жената първоизточник и най-истински носител на любовта. Както във всички области, които на пръв поглед изглеждат нейна специалност, и тук мъжът държи първо място. Жената, и в най-голямото увлечение, никога не люби за самата любов. Тя е, която винаги дърпа мъжа за нозете — към земното, дребното, нищожното, когато той, поради поетичното в своята природа, се мъчи да се възвиси.

Тайната на приличните отношения между хората е за жалост доста неприлична: недей жела да те смятат добър, защото това значи, че скришом те мислят по-глупав от себе си. Винаги трябва поне от малко да ти се боят.

„Няма никакво съмнение, че една прекалена свобода би била съдбоносна за държавата, ако би дошла предивременно. Наистина, какво би станало с тая сбирщина от овчари и пришълци, ако те биха били внезапно избавени от страха пред властта и предоставени на всички бури на народоуправлението? Какво би станало, ако тия пришълци влязат в борба с монархическите устои, преди още любовта към родината да е скрепила сърцата им с взаимна привързаност? — Раздорите биха разрушили тая току-що зародена държава.“ Да не помислиш, че това някой е казал за нас? Не. Това говори Тит Ливий, сам поклонник на републиканския преврат на Брута, в своята история на Рим.

Парвеню — първенец, големец, важен човек.

Гръмоносна статия — статия, представяща от себе си гръм, който излиза из носа на редактора.

Капацитет — човек, който иска да бъде капак на всичко.

Деградиран — чиновник, когото началството изпраща от града в село.

Окопитен — човек, който е бил на лъзгава почва, но най-сетне е получил копита и се е задържал.

Небитие — непозната страна, гдето не бият.

Министерство — мина за облаги от държавата.

Най-заслужената любов към хората е любовта да ги презираш.

Тайната за добрите отношения с хората е много проста: давай непрекъснато и колкото може повече от себе си, а не искай нищо от тях.

Ти си имал успехи между жените? Право да ти кажа, съвсем не те мислех за такъв нищожен човек.

Понякога ми се струва, че писателството не е нищо друго освен една опасна форма на преждевременна старческа бъбривост.

Хората са като думите в чужди език: някои отведнъж прилягат, точни и ясни, и веднага се запаметяват; други, напротив, остават само смътни следи в паметта ти.

— Ти защо не се заловиш за партизанство? Защо не станеш например депутат някога?

— Депутат? Абсолютно никакво влечение нямам. Аз мога да стана депутат само в един-единствен случай: ако някое правителство остане съвсем без опозиция, та пожелае да ме избере за опозиционен депутат.

Философия на съзвучията:

— Поетът Х. с поета З. се скара!

— Скумрии от една и съща скара!

Фактът, че ужасно голям брой хора пишат, е достатъчно оскърбителен, за да те накара съвсем да не пишеш.

Човекът бил венец на творението — казват. Аз не можах да забележа подобно нещо. За мене човекът си остана олицетворение на една огромна космическа ирония.