Читать «Зимна луна» онлайн - страница 200

Джак тръгна към кухнята, но Харлан Мофит остави на земята тубите и го хвана за ръката.

— Какво, по дяволите, става тук? — попита го той.

Джак се опита да се изскубне от него. Пълният брадат мъж беше по-силен, отколкото изглеждаше.

— Каза ми, че семейството ти е в опасност, че се намира в някакъв капан. А сега виждам, че семейството ти е опасността и подпалва собствената си къща.

От втория етаж се чу силно скърцане и звук на падане — на стена или под.

Джак извика:

— Хедър!

Той се освободи от хватката на Харлан и влезе в кухнята точно когато тя излизаше от мазето с още две туби. Той грабна една от тях и я упъти към задната врата.

— Сега излизай от къщата — заповяда й той.

— Това е — каза тя.

Джак спря пред закачалката, за да вземе ключовете за къщата на прислугата и последва Хедър навън.

Тоби вече беше тръгнал нагоре по хълма, газейки в дълбокия до коленете сняг. Вятърът беше издухвал снега към равнините в ниското между къщата и гората и на места беше оголил хълма.

Фалстаф не се отделяше от Тоби. Макар че бе при него отскоро, кучето го следваше вярно и предано като дългогодишен спътник в живота. Странно. Най-редките добродетели в характера — редки при хората и сигурно още по-редки при другите интелигентни раси във Вселената — се срещаха много често при кучетата. Понякога Джак се питаше дали създанието, сътворено по Божие подобие, не ходеше изправено, а имаше четири лапи и опашка.

Хедър взе една от тубите от верандата, като вече държеше една в другата ръка, и забърза в снега:

— Хайде!

— Ще запалиш къщата горе на хълма? — попита сухо Харлан Мофит, явно забелязал другата постройка.

— И се нуждаем от помощта ти. — Джак пренесе две от останалите туби до стълбите, като си даде сметка, че Мофит сигурно ги мисли за луди.

Брадатият мъж очевидно беше заинтригуван, но също така изплашен и нащрек:

— Вие, хора, да не сте луди, бе? Или не знаете, че има и по-добър начин да се отървете от термитите?

Нямаше как да му обяснят ситуацията по логичен и разбираем начин. Особено сега, когато за тях беше ценна всяка секунда. Затова Джак пое предизвикателството и реши да се гмурне направо надълбоко:

— Щом знаеш, че съм новият съсед тук, сигурно знаеш и че бях ченге в Ел Ей. Не някакъв си там сценарист с щури идеи. Просто ченге, блъскащо всеки ден, като теб. Сега може да ти прозвучи налудничаво, но ние водим битка срещу нещо, което не е от този свят. Нещо, което е дошло тук, когато Ед…

— Искаш да кажеш извънземни! — прекъсна го Харлан Мофит.

Можеше поне да помисли за някакъв евфемизъм, който звучи по-малко абсурдно, но той отвърна:

— Да. Извънземни. Те…

— Проклет да съм! — каза Харлан Мофит и плесна с месестия си юмрук в дланта на другата си ръка. После изрече:

— Знаех си, че рано или късно ще видя някое. Четях за тях през цялото време в „Нешънъл Инкуайърър“. И в книгите. Някои са добри извънземни, някои — лоши, а някои не можеш изобщо да ги разбереш. Също като хората. Тези май са наистина лоши нехранимайковци, а? Дошли са отгоре с корабите си, нали? Дяволите да го вземат! И аз да се окажа в същото време тук!