Читать «Зимна луна» онлайн - страница 198

— Отдолу.

Сърцето й щеше да експлоадира:

— Отдолу?

— Отдолу под мен.

После тя си спомни и смаяно примигна.

— То под теб ли е?

Той кимна. Беше толкова блед.

— Ти контролираш ли го?

— Засега да.

— Как го правиш? — учуди се тя.

— Нямам време за обяснение. Иска да се освободи. Много е силно.

На веждата му се появиха капки пот. Той хапеше долната си устна до кръв.

Хедър вдигна ръка, за да го докосне, да го спре. Поколеба се, не беше сигурна, дали ако го докосне, няма да прекъсне контрола му върху нещото.

— Можем да го спипаме — повтори той.

Харлан удържа на думата си и едва не вкара камиона направо в къщата. Греблото на снегорина спря на сантиметри от предната веранда и изпрати голяма снежна вълна върху нея.

Шофьорът се наведе напред, за да направи място на Джак да излезе от тясната ниша зад него.

— Ти върви се погрижи за твоите хора, а аз ще извикам пожарната — каза Харлан.

Дори и когато Джак слезе от високия камион, той чу Харлан Мофит да се обажда по клетъчната система за комуникация и да говори със своя диспечер.

Никога преди не беше изпитвал такъв страх. Дори и когато Ансън Оливър беше открил огън при бензиностанцията на Аркадян, нито, когато разбра, че нещо говори чрез Тоби в гробището. Стомахът му се беше свил толкова силно, че го болеше. В устата си усещаше неприятен горчив вкус, а кънтящите удари на сърцето му заглушаваха всички други звуци. Защото от него сега не зависеше само собственият му живот. Животът на по-важни за него хора беше поставен на карта. На жена му, с която беше свързано неговото минало и бъдеще, която беше пазителят на всичките му надежди. На сина му, роден с неговата любов, когото обичаше повече от самия себе си.

Отвън поне изглеждаше, че пожарът е обхванал само втория етаж. Молеше се Хедър и Тоби да не са горе, да са на долния етаж или извън къщата.

Той прескочи ниската ограда пред верандата и премина през натрупания от снегорина сняг. Вратата зееше отворена. Когато прекоси прага, откри, че по струпаните в предния коридор чинии, тенджери, паници е започнал леко да натрупва сняг.

Без пушка. Нямаше пушка. Беше я забравил в камиона. Нямаше значение. Ако те бяха мъртви, и той щеше да ги последва.

Огънят беше обхванал напълно стълбите от първата междинна площадка нагоре и бавно се разпростираше надолу стъпало по стъпало към коридора. Лееше се почти като някаква сияеща течност. Виждаше ясно всичко, защото вятърът изсмукваше почти целия дим и го запращаше навън през покрива. В кабинета нямаше никакви пламъци, нито в хола и трапезарията.

— Хедър! Тоби!

Никакъв отговор.

— Хедър!

Той бутна и широко отвори вратата на кабинета, за да погледне вътре.

— Хедър!

Оттук виждаше целия хол. Беше празен. Трапезарията.

— Хедър.

Нямаше ги и в трапезарията. Побърза обратно през коридора в кухнята. Задната врата беше затворена, макар че очевидно беше отваряна, защото кулата от домакински съдове пред нея беше съборена.

— Хедър.

— Джак!

Той се обърна рязко, след като чу гласа й. Не можеше да разбере откъде идва.

— ХЕДЪР!

— Тук долу — трябва ни помощ!

Вратата на мазето беше притворена. Той я отвори и погледна вътре.