Читать «Зимна луна» онлайн - страница 199

Хедър стоеше на площадката с двайсет и пет литрова туба бензин във всяка ръка.

— Ще ни трябват и двете, Джак.

— Какво правиш? Къщата гори! Излизай оттук!

— Бензинът ни трябва за работа.

— За какво говориш?

— Тоби го хвана.

— Хвана кого?

— Него. Хвана го. Под него е — отвърна тя.

— Под него? — Той взе тубите от ръцете й.

— Както когато Той беше под нещото в гробището.

Джак имаше чувството, че са го простреляли. Не същата болка, но същото попадение като на куршум в гърдите.

— Той е момче, дете, той е само дете, за Бога!

— Той го парализира, парализира нещото и всички негови заместители. Трябваше да го видиш! Казва, че няма много време. Проклетото нещо е силно. Джак, то е могъщо. Тоби не може да го държи под себе си много дълго и когато то се качи отгоре му, никога повече няма да го пусне. Ще го нарани, Джак. Ще го накара да си плати за това. Затова трябва първи да го спипаме. Нямаме време да задаваме въпроси на Тоби, само трябва да правим, каквото ни нареди. — Тя слезе по стълбите. Ще взема още две туби.

— Къщата гори! — протестира той.

— Горе. Тук още не. Лудост.

— Къде е Тоби?

— На задната веранда!

— Побързай и се махай оттук! — извика той, докато качваше петдесет литра бензин по стълбите на мазето на горящата къща. През цялото време във въображението му изплуваха пламтящите реки от бензин пред бензиностанцията на Аркадян.

Отиде на верандата. Там пожарът още не беше достигнал. Никакви отражения от пламъците на втория етаж върху снега в задния двор. Огънят все още бушуваше предимно в предната част на постройката.

Тоби стоеше в своя червено-черен скиорски костюм пред стълбите на верандата с гръб към вратата. Малкото топче на качулката го караше да прилича на джудже.

До него беше кучето. То обърна масивната си глава, за да погледне към Джак, и помаха с опашка.

Джак остави тубите с бензин и приседна до сина си. Когато видя лицето на момчето, сърцето му се сви.

Тоби изглеждаше като Смъртта.

— Шкипере?

— Здрасти, татко.

В гласа му нямаше никакви чувства. Беше замаян като онази сутрин пред компютъра. Не погледна към Джак, а остана вторачен нагоре в къщата на прислугата, която се виждаше само когато капризният вятър раздухваше гъстия снегопад.

— Ти по средата ли си? — попита Джак, уплашен от треперещия си глас.

— Да. По средата.

— Планът струва ли си?

— Да.

— Боиш ли се от него?

— Да. Това е нормално.

— Какво гледаш?

— Синя светлина.

— Не виждам никаква синя светлина.

— В съня си.

— Видя синя светлина в съня си?

— В къщата на прислугата.

— Синя светлина в съня?

— Може и да не беше само сън.

— Значи там се намира?

— Да. Част от мен също.

— Част от теб се намира в къщата на прислугата?

— Да. Държи го притиснато.

— Не можем ли просто да го изгорим?

— Може би. Но трябва да хванем цялото.

Харлан изскочи на задната веранда с още две туби бензин.

— Жената вътре ми ги даде и каза да ги занеса отвън. Тя твоя съпруга ли е?

Джак се изправи.

— Да, казва се Хедър. Къде е тя?

— Слезе в мазето за още две, сякаш не вижда, че къщата гори.

В задния двор на снега вече започнаха да проблесват отраженията на пламъци, сигурно от основния покрив или от стаята на Тоби. Макар че пожарът още не се беше разпространил по стълбите надолу, скоро цялата сграда щеше да бъде погълната, когато покривът се срутеше върху помещенията от втория етаж и те на свой ред се срутеха върху тези под тях.