Читать «Зимна луна» онлайн - страница 157

— Какво правиш? — прошепна Тоби. — Пусни ме. Фалстаф отказваше да го пусне.

— Лигавиш ме — каза той, след като около китката му се проточиха кучешки лиги и потекоха надолу към ръкава на пижамата му.

Ритривърът действаше леко със зъбите, като продължаваше да се стреми да не нарани господаря си, но в същото време му даваше ясно да разбере, че може да му причини малко болка, ако се наложи.

— Да не би мама да ти плаща да вършиш такива работи? — Тоби пусна дръжката.

Кучето отхлаби челюстта си, но не я свали от китката на Тоби, докато той не пусна и бравата. Фалстаф слезе от стената и отново застана на четири лапи.

Тоби се загледа във вратата, питаше се дали ще може достатъчно бързо да я отвори преди кучето отново да скочи и да захапе китката му.

Ритривърът го гледаше с повишено внимание.

После се запита защо Фалстаф не го пуска да ходи навън. Кучетата можеха да усетят опасността. Сигурно отвън дебнеше мечка. Една от мечките, които татко му каза, че живеят в гората.

Мечката можеше да те нападне и да отхапе главата ти толкова бързо, че дори нямаше да имаш време да изкрещиш. Можеше да схруска черепа ти като бисквитка, да изчисти зъбите си с някоя твоя костичка и на сутринта щяха да открият само окървавено парче от пижамата и може би някой пръст от крака, който мечката е пропуснала да изяде.

Плашеше се от мислите си.

Провери цепнатината между вратата и касата, за да се увери, че бравата наистина е заключена. Можеше да види как медното резе проблесна. Добре, беше в безопасност.

Разбира се, Фалстаф се боеше и от горната врата. Беше любопитен, но се боеше. Не искаше да я отваря. Не искаше да слиза и надолу. Но никой не ги беше причаквал на стълбите. Със сигурност нямаше и мечка.

Може би просто това куче беше плашливо.

— Татко ми е герой — прошепна Тоби.

Фалстаф вдигна глава.

— Той е ченге-герой. Не се бои от нищо и аз не се боя от нищо.

Кучето го гледаше съсредоточено, сякаш искаше да каже: „Така ли? И какво от това?“

Тоби отново погледна към вратата. Можеше само леко да я разтвори. Да хвърли един бърз поглед. Ако имаше мечка на верандата, щеше да затръшне бързо вратата.

— Ако исках да изляза навън и да погаля мечка, щях да го направя.

Фалстаф чакаше.

— Но вече е късно и аз съм изморен. Ако отвън има мечка, ще трябва да почака до утре сутринта.

Двамата с Фалстаф се върнаха в неговата стая. По стъпалата имаше разпръсната кал. Почувства я с босите си крака, когато слизаше надолу. Сега отново я почувства, докато се качваше. На площадката горе застана на един крак и избърса другия си, после повтори процедурата. Прекоси прага и затвори вратата. Заключи я. Загаси лампата на стълбите.

Фалстаф стоеше при прозореца и гледаше навън към задния двор. Тоби отиде при него.

Снегът валеше толкова силно, че на сутринта сигурно щеше да натрупа до двайсетина сантиметра, може би дори четирийсет.

Подът на верандата беше побелял. Земята навсякъде беше абсолютно бяла, докъдето можеше да види. Той обаче не виждаше много надалеч, защото снегът валеше силно. Дори гората не можеше да види. Къщата на прислугата беше погълната от бели облаци сняг. Невероятно.