Читать «Зимна луна» онлайн - страница 155

— Добро куче. — Тоби го прегърна. После със заговорнически тон му прошепна: — Добре, да видим сега. Намираме се на звезден изтребител на бунтовниците. В момента летим на ръба на Рачешката мъглявина. Аз съм капитанът и главният стрелец. Ти си свръхинтелигентно извънземно от една планета, която обикаля в орбита около Кучешката звезда. Освен това си телепат и можеш да четеш мислите на лошите извънземни, които летят в други звездни бойни кораби и се опитват да ни взривят. Те обаче не знаят това. Те не знаят. Те са раци с ръце вместо щипки. Нещо като това, рачешки ръце, щрак-щрак-щрак-щрак. Те са много, ама много зли и свирепи. Когато една майка роди осем или десет от тях, те я нападат и я изяждат жива. Чуваш ли какво ти казвам?

Фалстаф го гледаше умно в очите през цялото време на инструктажа и когато свърши, го облиза от брадичката до носа.

— Добре, значи вече знаеш. Сега да видим дали ще можем да надхитрим тези раци, като минем през хиперпространството. Ще прескочим половината галактика и те ще ни дишат праха. И така, какво трябва да направим най-напред? Да, правилно. Да сложим щитовете от космическа радиация, за да не бъде надупчен корабът ни, когато летим по-бързо от всичките микроскопични частици, през които ще минем.

Той включи лампата за четене над главата си и хвана с ръка въженцето. „Вдигаме щитовете!“ — изкомандва и спусна завесите на леглото. Изведнъж леглото се превърна в затворена капсула, която можеше с еднакъв успех да мине за каквото и да е транспортно средство, старомодно или футуристично, пътуващо бавно като ретроавтомобил или по-бързо от светлината през която и да е част на земното кълбо или извън него.

— Лейтенант Фалстаф, готови ли сме? — попита Тоби. Преди още да е започнала играта, ритривърът скочи и се шмугна през затворените завеси.

Тоби грабна въженцето и дръпна пердетата.

— Какво ти става?

Кучето отново беше при вратата за стълбите и душеше.

— Знаеш ли, ушатко, това може да се възприеме като бунт. Фалстаф пак му хвърли бегъл поглед и продължи да разследва миризмата, която го беше впечатлила.

— Изправени сме пред ракообразни, които се опитват да ни убият. Ако искаш ела да играеш куче. — Тоби стана от леглото и отиде при ритривъра при вратата. — Знам, че не ти се пикае. Татко вече те извежда навън.

Кучето отново изскимтя, издаде звук на отвращение, после отстъпи назад и тихо изръмжа.

— Няма нищо. Само някакви стъпала, това е всичко. Фалстаф оголи зъби. Той наведе глава сякаш се готвеше да се нахвърли срещу бандата ракообразни, която щеше да нахлуе през вратата точно сега, щрак-щрак-щрак-щрак, с пипала-очи, които се виеха на половин метър над главите им.

— Глупаво куче. Ще ти покажа, ако не вярваш. Тоби отключи вратата и завъртя дръжката. Кучето изскимтя и се отдръпна.

Тоби отвори вратата. На стълбите беше тъмно. Момчето включи лампата и пристъпи на площадката.

Фалстаф се поколеба, погледна към наполовина отворената врата към коридора, сякаш искаше да се стрелне и да избяга от детската спалня.