Читать «Зимна луна» онлайн - страница 159

В гъстата чернота слепешком усещаше пътя към Дарителя, към предлагания мир и любов, удоволствие и радост, край на всички страхове, пълна свобода. Щяха да са негови само ако можеше да открие пътя, пътеката, истината. Вратата. Джак знаеше, че трябва само да открие вратата, да я отвори и цял свят от чудеса и красота щеше да се изправи пред него. После осъзна, че вратата се намира в самия него. Не трябваше да я търси, вървейки слепешката във вечния мрак. Толкова вълнуващо откритие. В самия него. Рай, рай. Вечна радост. Само да отвори вратата в самия него и да го пусне, да го пусне. Толкова е просто, само да го пусне. Искаше да го приеме, да се предаде, защото животът беше толкова тежък, когато не трябваше да е такъв. Но нещо в него упорито се съпротивляваше и той усещаше разочарованието на Дарителя отвъд вратата.

Разочарование и нечовешка ярост. Той каза: „He мога, не, не мога, няма да го направя, не.“ Тогава изведнъж мракът стана тежък и се стегна около него с неизбежността на камък, който се оформя около измрял праисторически организъм през хилядолетията. Силен и безмилостен натиск. С този натиск дойде и жестокото твърдение на Дарителя: „Всичко става, всичко става мен, всичко, всичко става мен, мен, мен.“ Трябва да го послуша… безполезно е да се съпротивлява… да го пусне вътре… рай, рай, радост завинаги… да го пусне. То тропаше по душата му. „Всичко става мен.“ Разтърсващи удари по цялото му тяло, блъскащи, удрящи. Колосални удари, които разтърсваха най-дълбоките основи на неговото съществуване: „Пусни го вътре, пусни го вътре, пусни го вътре, пусни го вътре.“

ПУСНИ ГО ВЪТРЕ, ПУСНИ ГО ВЪТРЕ, ПУСНИ ГО ВЪТРЕ, ПУСНИ ГО ВЪТР-Р-РЕ-Е-Е-Е-Е…

За кратко изпращя и изпука като в Ада, като силен и бърз звук на електрическа дъга при контакт. Премина през мозъка му и Джак се събуди. Очите му рязко се отвориха. Лежеше неподвижно като вцепенен. Беше толкова уплашен, че не можеше да мръдне.

Тела са.

Всичко става мен.

Кукли.

Заместители.

Джак никога преди не се беше будил толкова рязко или толкова мигновено. В един миг сънува и в следващия вече е буден, нащрек и трескаво мисли.

Заслушан в лудо биещото си сърце, той знаеше, че сънят всъщност не е бил сън. Не в нормалния смисъл на думата, а… нахлуване. Общуване. Контакт. Опит да бъде сломена неговата воля, докато той спи.

Всичко става мен.

Тези три думи сега не му се струваха толкова загадъчни, колкото преди. По-скоро бяха арогантна и нагла демонстрация на превъзходство и надмощие. Бяха изречени както от невидимия Дарител в съня, така и от омразното създание, с което вчера беше разговарял чрез Тоби в гробището. И в двата случая, буден и заспал, Джак беше усетил присъствието на нещо нечовешко, властно, враждебно и злонамерено. Нещо, което безмилостно би убило невинна душа, което предпочиташе да руши и да доминира.

Изведнъж му се догади и това предизвика спазми в стомаха му. Почувства се студен и омърсен отвътре, покварен от опита на Дарителя да установи контрол и да свие гнездо в него, макар че не беше успял.