Читать «Лотарията» онлайн - страница 52

Лу Ан потрепери и обхвана раменете си с ръце.

Той я гледа известно време, после пак отвори менюто.

— Ще поръчам вечеря. Яде ли ти се риба?

Лу Ан кимна разсеяно, без да отмести поглед от обувките си, докато Чарли поръчваше вечерята по телефона. Като остави слушалката, извади поредната цигара от пакета и я запали.

— Дявол да го вземе, не познавам нито един човек, който би отказал на предложението, което ти е направено. Мен ако питаш, щеше да сглупиш, ако не беше приела. — Той млъкна и се заигра със запалката си. — Малко те познавам, но мога да преценя, че ще намериш начин да облекчиш съвестта си. Не че тя е особено обременена.

— И как ще стане това? — вдигна тя очи към него.

— Използвай част от парите, за да помогнеш на други хора — простичко отвърна той. — Можеш да ги третираш като обществен фонд или нещо от тоя род. Не казвам да не им се порадваш и ти. Заслужаваш го. — После добави: — Знам това-онова за живота ти. Не е бил от най-леките.

— Справях се някак — сви рамене Лу Ан.

Чарли седна до нея.

— Точно така, Лу Ан, ти си от оцеляващите. Ще преживееш и това. — Погледна я напрегнато. — Ще позволиш ли да ти задам един личен въпрос, след като си излях всичко пред теб?

— Зависи от въпроса.

— Да, така е справедливо — кимна той. — Както ти казах, имам някои сведения за теб. Питах се как си могла да се свържеш с тип като Дуейн Харви. На челото му сякаш с големи букви е написано „неудачник“.

Лу Ан си помисли за слабото тяло на Дуейн, проснато върху мръсния килим, лекото стенание, което бе издал, преди да падне, като че я викаше, като че я молеше за помощ. А тя не бе отвърнала на тоя зов.

— Дуейн не е чак толкова лош, просто вършеше неразумни постъпки. — Тя се изправи и започна да крачи из стаята. — Бях в много тежък период. Мама току-що беше починала. Срещнах Дуейн тъкмо когато се чудех как да подхвана живота си. Ако си от тоя край, или се раждаш и си умираш там, или гледаш да го напуснеш колкото може по-скоро. Не съм чувала някой да се е преселил в окръг Рикърсвил. — Тя въздъхна дълбоко и продължи. — Дуейн току-що бе открил тая каравана и се бе нанесъл в нея. Тогава още ходеше на работа. Отнасяше се добре с мен, заговорихме за женитба. Просто беше по-различен.

— И ти искаше да си от онези, които там ще си умрат?

Тя го погледна изумена.

— Нищо подобно. Имахме намерение да се преместим. Исках го и аз, и Дуейн, или поне така говореше. — Спря да крачи и се обърна към Чарли. — После се роди Лиса — заключи простичко. — Това промени отношението на Дуейн. Едва ли е било в плановете му да има дете. Но, тъй или иначе, стана и това е най-хубавото, което ми се е случило в живота. После обаче разбрах, че нищо няма да излезе между нас двамата. Знаех, че трябва да се махна. Просто се мъчех да измисля начин как да го сторя и тогава се обади мистър Джаксън.

Лу Ан погледна през прозореца към блещукащите светлини, гравирани на фона на мрака.

— Джаксън спомена, че има някои условия, за да получа парите. Напълно ми е ясно, че не прави всичко това от обич към мен. — Тя погледна Чарли през рамо.