Читать «Лотарията» онлайн - страница 50

Тя коленичи до бебешката количка, измъкна един пакет от багажника й и му го подаде.

Чарли зяпна от смайване.

— Какво е това?

— Купих ти подарък. Всъщност той ти е от мен и Лиса. Търсех да ти избера нещо, когато изведнъж тя взе да сочи и да крещи.

— И кога успя да го направиш?

— Докато ти разглеждаше щанда с мъжки дрехи, помниш ли?

— Лу Ан, не беше нужно…

— Знам — бързо го прекъсна тя. — Затова и се нарича подарък, защото не си длъжен да го правиш. Чарли хвана кутията с приковани в нея очи.

— Хайде де, отвори го, за бога — подкани го тя.

Докато Чарли внимателно разопаковаше кутията, Лу Ан чу, че Лиса се разшава в количката. Отиде и взе момиченцето на ръце. Двете с интерес наблюдаваха Чарли, който вдигна капака на кутията.

— Дявол да го вземе!

Той извади внимателно тъмнозелена мека шапка с двусантиметрова кожена лента, опасваща я отвън, и ширит от кремава коприна от вътрешната страна.

— Забелязах, че я пробваш в магазина. Реших, че много ти отива, отваря те. Но после ти я върна на рафта. Стори ми се, че го направи неохотно.

— Лу Ан, тя струва много пари.

— Имах спестени — махна с ръка тя. — Дано ти харесва.

— Страшно ми харесва, благодаря ти. — Прегърна я, после хвана осеяното с трапчинки юмруче на Лиса и официално се здрависа с нея. — Благодаря и на теб, малка госпожице. Отличен вкус.

— Сложи си я пак да видим дали още ти харесва.

Той я нахлупи и се погледна в огледалото.

— Много си елегантен, Чарли.

— Не е зле — усмихна се той.

Позанимава се с нея, докато открие правилния ъгъл. После я свали и седна.

— Досега не ми се бе случвало да получа подарък от хората, на които бях в услуга. Всъщност аз съм с тях само ден-два и после ги поема Джаксън.

Лу Ан побърза да се възползва от откровението му.

— Как стана така, че се зае с тая работа?

— Доколкото схващам, искаш да чуеш историята на живота ми.

— Да, искам. Проглуших ти ушите с моите проблеми.

Чарли се облегна на фотьойла. Посочи към лицето си.

— Едва ли ти е минало през ума, че съм си пробвал силите на боксовия ринг. — Усмихна се. — През повечето време бях спаринг-партньор, боксова круша за изгряващи звезди. Бях достатъчно разумен да се оттегля, докато още бях наред с главата, поне отчасти. След това постъпих в полупрофесионалната футболна лига. И ще ти кажа, че тоя спорт в никакъв случай не щади повече тялото, но поне носиш каска и всевъзможни подплънки. Винаги съм бил атлетичен и да си кажа правото, харесваше ми да си изкарвам прехраната по този начин.

— Изглеждаш в много добра форма.

Чарли се потупа по плоския корем.

— Не е зле за близо петдесет и четири годишен човек. След като приключих с футбола, бях известно време треньор, ожених се, носех се насам-натам без посока, без да открия нещо подходящо за себе си.

— Отлично ми е познато това чувство — сподели Лу Ан.

— И тогава кариерата ми направи голям завой. — Той млъкна, за да загаси цигарата си и веднага запали нова.

Лу Ан използва прекъсването, за да върне Лиса в количката. " — С какво се залови?

— Прекарах известно време като гост на американското правителство. — Лу Ан го погледна неразбиращо. — Лежах във федерален затвор, Лу Ан.