Читать «Лотарията» онлайн - страница 54

Дейвид Балдачи

На сцената излезе човек и тя се отърси от унеса си. Множеството в миг се смълча. Лу Ан почти бе очаквала това да е Джаксън, но мъжът бе по-млад и далеч по-симпатичен. За миг в съзнанието й се мярна въпросът дали и той е замесен в заговора. Лу Ан погледна към Чарли и двамата си размениха бегли усмивки. Към мъжа на сцената се присъедини руса жена с къса пола, черни чорапи и обувки на тънки токчета и застана със скръстени зад гърба ръце до впечатляващото с вида си устройство.

Камерите се насочиха към красивото лице на мъжа и той отправи кратко и стегнато приветствие към присъстващите и към телевизионните зрители. После, след драматична пауза, съобщи голямата новина на вечерта: официалният джакпот на базата на продадените билети до последната минута възлизаше на рекордната сума от сто милиона долара! Всички ахнаха дружно при споменаването на тази гигантска цифра. Дори Лу Ан зяпна изненадана. Чарли я погледна, поклати глава и на устните му се изписа лека усмивка. Той я по бутна закачливо с лакът, наведе се към нея и прошушна в ухото й:

— Дявол да го вземе, можеш да опразниш „Сакс“ и „Тифани“ и пак да си построиш твоята болница само от лихвите.

Наистина това бе най-големият джакпот досега и някой невероятен щастливец щеше да го спечели, както обяви с апломб и ослепителна усмивка водещият. От публиката гръмнаха аплодисменти и възгласи. Мъжът направи театрален жест към дамата до себе си и тя щракна копчето за захранване на машината. Лу Ан впери очи към подскачащите топки в сферата, които една през друга атакуваха отвора. Дишането й се учести и сърцето й заблъска в гърдите. Въпреки близостта на Чарли и спокойната увереност на мистър Джаксън, така безпогрешно предсказал числата на всекидневната лотария, въпреки всичко преживяно през последните няколко дни внезапно й хрумна, че присъствието й тук е абсурдно до лудост. Как би могъл Джаксън или някой друг да контролира лудешкото въртене на топките? В съзнанието й се появи аналогия със сперматозоиди, бомбардиращи яйцеклетка — беше го гледала веднъж по телевизията. Нима би могъл някой да познае кой ще успее да се промъкне и да извърши оплождането? Отново я обзе отчаяние, като си представи твърде ограничените възможности пред себе си: да се върне обратно и да обясни някак смъртта на двамата мъже в пълната с наркотици каравана, наречена неин дом; или да потърси гостоприемството на най-близкия приют за бедни тук и да се чуди какво да прави с разбития си живот.