Читать «Лотарията» онлайн - страница 51

— Изобщо не изглеждаш да си от тоя тип, Чарли — смаяна възкликна тя.

— Абе кой знае — засмя се той. — Освен това всякакви хора лежат в затвора, аз ти го казвам.

— Какво беше направил?

— Укриване на данъци. Или измама, както му викат, поне прокурорът го наричаше така. И беше прав. Просто ми дотегна да ги плащам. Парите и без това все не стигаха за елементарни неща, а трябваше да отделям от тях и пай за държавата. — Той приглади косата си назад. — Тази малка грешка ми струваше три години и брака ми.

— Съжалявам, Чарли.

Той сви рамене.

— Това беше май най-доброто, което ми се е случвало. Попаднах в затвор с лек режим сред интелигентни хора, тъй че не трябваше всеки миг да се притеснявам, че ще ми отрежат главата. Взех няколко гимназиални класа и се замислих какво искам да направя с живота си. Само едно лошо нещо ми се случи в затвора. — Той повдигна цигарата си. — Преди това изобщо не бях запалвал. Но вътре почти всички пушеха. Щом ме освободиха, отказах цигарите. За дълго време. Пропуших ги отново преди шест месеца. И тъй, като ме пуснаха, започнах работа при моя адвокат, правех един вид проучвания. Той знаеше, че макар да съм осъждан, съм честен и надежден човек. Освен това познавах много хора от всякакви слоеве. А и в затвора много бях научил. Придобих добро образование, защото покрай мен имаше преподаватели във всякакви сфери — от икономика до автомонтьорство. Този опит ми беше от голяма полза в юридическата фирма. Работата ми доставяше истинско удоволствие.

— А как се запозна с мистър Джаксън? Чарли видимо помръкна.

— Да кажем, че той просто се обади един ден. Бях се за бъркал в малка неприятност. Нищо сериозно, но условната ми присъда още не бе изтекла и това можеше да ми струва сериозно удължаване на срока. Той предложи да ми помогне и аз приех.

— Нещо като моята история — с лека горчивина отбеляза Лу Ан. — Неговите предложения са такива, че е трудно да откажеш.

Той я погледна — в очите му изведнъж се бе появила умора.

— Да — каза кратко.

Тя приседна на ръба на леглото и не можа да сдържи напиращите думи.

— През целия си живот никога и за нищо не съм мамила, Чарли.

Чарли пое дим от цигарата си, после го изпусна.

— Зависи от коя страна ще го погледне човек.

— Какво искаш да кажеш?

— Ами, като се замислиш, хора, които иначе са добри, почтени и трудолюбиви, мамят всеки ден от живота си. Някои на едро, но повечето на дребно. Хората укриват данъци или като мен просто не ги плащат. Или пък не връщат парите, когато някой сбърка в сметката. Всекидневно се изричат малки невинни лъжи, понякога като единствен начин да си запазиш разума. После идват по-сериозните измами: и мъже, и жени постоянно изневеряват. В това отношение имам опит. Жена ми има научна степен по прелюбодейство.

— Това и аз го преживях — тихичко рече Лу Ан.

Чарли я погледна изненадан.

— Бил е кръгъл глупак, това мога да кажа. Та така се трупат лъжите в живота.

— Но не и лъжи, струващи петдесет милиона долара.

— Измерени в долари, може би не. Но аз бих приел по-скоро една голяма измама в живота, отколкото хиляда дребни, които накрая ти отравят душата и те карат да се намразиш.