Читать «Лотарията» онлайн - страница 48

С всяка стъпка гневът на нисичката, трътлеста Шърли се усилваше. Беше съученичка на Лу Ан и също като нея бе напуснала преждевременно училището. Пак също като Лу Ан бе живяла в Рикърсвил през целия си живот. Но за разлика от съученичката си нямаше желание да го напусне, а това правеше стореното й от Лу Ан още по-ужасно. Хората я бяха видели как се промъква у дома си чисто гола. Никога не бе изпитвала такова унижение. Наслушала се бе на повече подигравки, отколкото бе в състояние да понесе. И сега трябваше да живее с този срам до края на живота си. Историята щеше да се разнася и доукрасява и тя щеше да се превърне в посмешището на родния си град. Присмехът нямаше да секне чак докато умреше и я погребяха, а може би дори и тогава не. Лу Ан Тайлър щеше да си плати. Добре де, преспала беше с Дуейн, и какво от това? Всички знаеха, че Дуейн няма намерение да се жени за Лу Ан, както и че самата Лу Ан по-скоро би се гръмнала, отколкото да мине под венчило с тоя мъж. Стоеше при него, защото нямаше къде другаде да иде или й липсваше смелост за промяна. Шърли бе твърдо убедена в това. Всички хвалеха Лу Ан, задето била толкова красива, толкова способна. Шърли се задъхваше от злоба и лицето й пламваше все повече, въпреки студения вятър, бръснещ над пътя. С удоволствие щеше да слуша коментарите за външността на хубавицата, след като се разправеше с нея.

Когато доближи караваната, Шърли се приведе и започна да изминава разстоянието на прибежки от едно дърво до друго. Голямата кола все още беше паркирана отпред. Като минаваше покрай нея, надникна вътре. Ами ако в караваната имаше още някой? Усмихна се лукаво при мисълта, че Лу Ан може би посрещаше любовник в отсъствието на Дуейн. Тогава наистина щеше да й го върне тъпкано. Представяше си как голата Лу Ан ще изхвърчи с писъци от караваната. Внезапно всичко наоколо стана много тихо и неподвижно. Като по команда дори вятърът спря. Усмивката на Шърли се стопи и тя се огледа притеснена. Стисна още по-здраво флакона, а с другата ръка измъкна от джоба на жакета си ловджийски нож. Ако не улучеше с киселината във флакона, с ножа нямаше да пропусне. Цял живот бе чистила риба и дивеч и въртеше острието с не по-малка сръчност от най-добрите мъже. Лу Ан щеше да изпита ловкостта й на лицето си, там, където останеше незасегнато от киселината.

— По дяволите! — изруга, като стигна до стълбите пред входа и я блъсна миризмата. Огледа се отново. Такава воня не бе подушвала дори когато за кратко работеше в екарисажа. Прибра ножа в джоба си, разви капачката на флакона и затисна носа си с кърпичка. Мирише, не мирише, бе стигнала твърде далеч, за да се отказва сега. Безшумно влезе вътре и се насочи към спалнята. Открехна вратата и надникна вътре — никой. Може би Лу Ан и гаджето й се бяха гушнали на канапето в дневната. Коридорът бе тъмен и тя се придвижи опипом, опирайки се в стената. Едва прекосила прага, се спъна в нещо и падна на пода, като се озова лице в лице с разлагащия се източник на вонята. Писъкът й се чу чак до главния път.