Читать «Лотарията» онлайн - страница 256

Когато Лу Ан се показа, този път не беше сама. Беше стиснала Ригс здраво през гърдите. Течението ги носеше надолу. Той пое въздух, задави се и се опита да изплюе изгълтаната вода. Тя се помъчи да плува към брега, напряко на течението, но не успя. Замръзваше от студ. След минута хипотермията щеше да я скове. Ригс беше много тежък и тя усети как силите я напускат. Кръстоса крака около кръста му, така че само лицето му да е над водата, и продължи да натиска стомаха му, за да се прочистят дробовете му.

Лу Ан се огледа отчаяно, търсейки начин за спасение. Погледът й се спря на паднало дърво и което беше по-важно, на дебел клон, провиснал над водата. Можеше и да успеят. Преценявайки разстоянието и височината, тя напрегна цялото си тяло, замахна и се улови с две ръце за клона. После се опита да се изтегли нагоре. Вече бяха почти над водата. Помъчи се да се изтегли още по-нагоре, но не успя — Ригс беше прекалено тежък. Лу Ан наведе глава и видя, че той я гледа. Дишайки на пресекулки, Ригс се опита да се освободи от краката й.

— Матю, недей! Моля те! — изкрещя ужасено тя.

— Няма да умрем и двамата, Лу Ан — прошепнаха бавно посинелите му устни. Той я блъсна отново и сега тя се бореше с него и с течението, и със сковаващата умора в тялото си, и с всепроникващия студ. Устните й трепереха от ярост и безпомощност. Погледна надолу и видя как той се мъчи отчаяно да я освободи от тежестта си. Можеше да се пусне и да падне заедно с него, но какво щеше да стане с Лиса? Трябваше да направи избора си за секунди, но това всъщност вече не се налагаше. За първи път в живота й силите я напуснаха и тя полетя надолу.

Мощна ръка обгърна тялото й и след миг тя и Ригс бяха извън водата. Лу Ан отметна глава и видя лицето му.

Яхнал дънера и ръмжащ от болката в ранената си ръка, Чарли най-накрая ги издърпа на разкаляния бряг. Водата беше вече далеч. Краката на Лу Ан още бяха стиснали в желязна хватка Ригс. Тя лежеше с глава на гърдите на Чарли, който дишаше тежко. Лу Ан плъзна дясната си ръка към Ригс, който я притисна към бузата си. С лявата си длан тя стисна рамото на Чарли, а той похлупи вледенените й пръсти със своите. Никой не промълви нито дума.

59

— Е, всичко е готово — заяви Ригс и затвори внимателно.

Бяха в кабинета му в пълен състав: Лу Ан, Чарли и Лиса. Навън валеше сняг. Коледа наближаваше.

— И каква е равносметката? — запита Лу Ан.

Лу Ан и Чарли бяха напълно здрави. Ригс беше свалил превръзката и гипса, който трябваше да носи заради простреляната от Джаксън ръка. Но още се движеше бавно.

— Не много добра. Данъчните са приключили с изчисленията на сумите, които дължиш, включително всички глоби и капитализирани лихви за последните осем години.

— И?

— И задълженията ти възлизат на всички налични пари, които притежаваш, плюс всички инвестиции, плюс цялата ти собственост, заедно с Уикънс Хънт. —Той се ухили, опитвайки се да смекчи удара. — Е, всъщност не ти достигаха шейсет и пет цента, но аз ги платих от твое име. Няма да искам да ми ги връщаш.