Читать «Лотарията» онлайн - страница 254

— Трябваше да ти прережа гърлото още в мотела — изплю се отгоре му Джаксън и тъкмо се готвеше да разбие главата му с ритник, когато чу вика на Ригс.

— Махни се от него, преди да съм ти пръснал мозъка!

Джаксън вдигна очи. Дулото на пистолета беше насочено право към гърдите му. Джаксън направи крачка назад.

— Е, най-накрая се срещнахме. Престъпникът Ригс. Искаш ли да обсъдим някои финансови възможности, които биха те направили много богат? — заговори Джаксън. Гласът му беше слаб и прегракнал от схватката с Лу Ан. Дланта му беше разкъсана, лицето му кървеше от ударите на Чарли.

— Не съм престъпник, глупако. Бях таен агент от ФБР и дадох показания в съда против един наркокартел. Затова попаднах в Програмата за защита на свидетелите.

— Бивш таен агент? — Джаксън се приближи до Ригс. — Тогава съм сигурен, че поне няма да ме застреляш най-хладнокръвно. — Той вдигна заплашително ръка. — Искам да ти е ясно, че ако аз се проваля, с мен потъва и Лу Ан. Ще кажа на бившите ти шефове, че тя ми е съучастничка във всичко, дори че ми е помогнала да го планирам. Така ще я подредя, че ще е доволна, ако се отърве с доживотен затвор. Адвокатите ми ще се погрижат за това. Но ти не се притеснявай, чувам, че в някои затвори разрешават съпружески посещения.

— Ти ще изгниеш в затвора.

— Едва ли. Мога само да си представям каква сделка ще сключа с Бюрото. Струва ми се, че твоите шефове ще са съгласни на всичко, само и само да не се разчуе истината. И когато тая история приключи, ние с теб ще се срещнем отново. Всъщност вече очаквам тази среща.

Подигравателният тон на Джаксън проникваше през всяка фибра от тялото на Ригс. Още по-вбесяващо беше, че нещата наистина биха могли да се развият и по този начин. Няма да го позволя, промърмори под носа си Ригс.

— Тук грешиш — заяви той високо.

— Къде?

— Че не мога да те застрелям най-хладнокръвно. — Ригс натисна спусъка. Но изстрел не последва и Ригс усети как изстива от ужас. От удара в дървото пистолетът бе засякъл. Той натисна спусъка отново, резултатът беше също толкова отчайващ.

Джаксън моментално измъкна своя пистолет и го насочи към Ригс. Мат пусна безполезното оръжие и направи няколко крачки назад, но спря, защото кракът му вече не опираше в земя. Той се обърна и видя дълбока пропаст. Някъде долу проблясваше бързо движеща се вода. Джаксън се усмихна и стреля.

Куршумът удари точно пред краката на Ригс и той отстъпи половин крачка, залюлявайки се на ръба.

— Я да видим как ще плуваш без ръце. — Куршумът прониза здравата ръка на Ригс. Той изохка от болка и се преви на две, опитвайки се да запази равновесие. После вдигна очи и видя пред себе си ухиленото лице на Джаксън. — Или посрещни куршума като мъж, или скачай. Но решавай бързо, нямам много време.

Ригс разполагаше само с един миг. Докато се навеждаше напред, простреляната му ръка се плъзна нагоре към превръзката — напълно естествено движение при тези обстоятелства. Врагът бе подценил изобретателността му. Джаксън не беше единственият, който живееше благодарение на съобразителността си и се беше измъквал от какви ли не ситуации с помощта на ума си. Сега Ригс щеше да направи нещо, което бе спасило живота му при една акция срещу банда наркотрафиканти. Е, тоя път нямаше да спаси живота му, но щеше да спаси живота на други хора, включително и на жената, която обичаше.