Читать «Лотарията» онлайн - страница 255

Той погледна от упор Джаксън. Яростта притъпяваше болката. Ръката му стисна дръжката на малкия пистолет, който обикновено носеше на глезена. Сега беше прикрепен под бинта. Дулото сочеше право в Джаксън, който беше само на няколко стъпки разстояние. Трябваше да го убие още с първия изстрел.

— Ригс! — изкрещя Чарли.

— Ти си следващият, чичо Чарли — заяви Джаксън, без да сваля очи от Ригс.

Мат Ригс никога нямаше да забрави изражението на това лице, когато куршумът се заби право в челото, преминавайки през слоевете пудра и изкуствени уплътнения и пръскайки мозъка след частица от секундата. Ригс продължи да натиска спусъка. Нямаше част от тялото на Джаксън, която да не е поразена: главата, гърдите, ръцете, краката. След дванайсет изстрела ударникът изщрака на празно. През цялото време изражението на Джаксън продължаваше да излъчва пълно недоумение. Кръвта се смеси с фалшивата коса и кожа, кремовете и пудрата започнаха да се стичат на алени вадички. Ефектът бе изумителен и страшен — този човек сякаш се разпадаше. Джаксън се свлече на колене, после падна по очи и не помръдна повече. Беше дал последното си представление.

В същия миг Ригс полетя назад. Откатът от пистолета беше нарушил напълно равновесието му и краката му не можаха да се задържат върху хлъзгавата червена глина. Докато падаше, на лицето му се изписа мрачно задоволство. Пропастта се приближаваше светкавично. Две безпомощни ръце, изтичаща от раните му кръв, дълбока и бърза ледена вода, нищо, за което да се хване. Всичко бе свършило.

Чу как Чарли изкрещява името му още веднъж, после спря да усеща каквото и да било. Не чувстваше болка, само успокоение. Тялото му се заби под ъгъл във водата.

Чарли се добра до ръба и тъкмо се канеше да скочи, когато нечие тяло се стрелна покрай него и полетя надолу.

Лу Ан се гмурна почти професионално и след секунда беше на повърхността, оглеждайки се трескаво. Водата я влачеше надолу.

Чарли се беше свлякъл по склона и сега си пробиваше път пред гъстите храсталаци покрай брега. Гласовете на полицаите и агентите от ФБР се чуваха все по-близо, но едва ли щяха да стигнат навреме, за да помогнат.

— Матю! — изкрещя Лу Ан. Никакъв отговор.

Тя се гмурна отново, претърсвайки методично от бряг до бряг. След двайсет секунди се показа на повърхността, за да си поеме въздух.

— Лу Ан! — извика й Чарли.

Тя не му обърна внимание, напълни дробовете си с въздух и се потопи пак. Чарли спря и се опита да си представи къде би могла да изплува. Не, нямаше да загуби и двамата.