Читать «Лотарията» онлайн - страница 257

— Ама че коледен подарък! — изсумтя Чарли. — А останалите спечелили на лотарията ще си задържат паричките. Не е честно.

— Те са си плащали данъците, Чарли — отвърна Ригс.

— И тя е плащала данъци.

— Само откакто се е върнала в Щатите и само под името Катрин Савидж.

— Ами не е можела да го прави преди това. При заплахата да иде в затвора за престъпление, което не е извършила.

— Това едва ли може да се нарече убедителен аргумент, Чарли.

— Ама всички други също са спечелили парите си с измама — продължи да упорства Чарли.

— Правителството няма да признае това пред света, Чарли. Печелят милиарди от лотарията. Ако кажат истината, кранчето може да секне, не мислиш ли?

— Ами милионите, които е дала за благотворителни цели? Те нищо ли не значат? — възкликна сърдито Чарли.

— В Данъчното управление се възхитиха на щедростта на Лу Ан, но казаха, че нищо не могат да направят, защото тя не е подавала декларация. Казвам ви, че се отървахме леко. Можеше да отиде в затвора за тая работа, и то за дълго. Имаше и друга опасност. Шерифът Харви не се отказа така лесно.

— Не мога да повярвам на тия глупости. След всичко, което преживя Лу Ан. Разби международния престъпен синдикат на Крейн, от ФБР се писаха герои, конфискуваха му имуществото, в хазната постъпиха милиарди долари, а тя остава без цент. Дори и потупване по гърба няма. Не е честно!

Лу Ан погали вбесения Чарли по рамото.

— Няма нищо, Чарли. Не заслужавах тия пари. И държах да си платя задълженията. Просто искам да съм пак Лу Ан Тайлър. Казах го на Матю. Но не съм убивала никого. Обвиненията са снети, нали? — обърна се тя към Ригс.

— Точно така. Всички, до едно. Свободна си като птичка.

— Да, и бедна като църковна мишка — намеси се сърдито Чарли.

— Така ли е, Матю? Вече не могат да ме обвинят? За неплатени данъци имам предвид? И няма да искат повече пари?

— Всички документи са подписани. Всички обвинения са снети. Край. Конфискуваха сметките ти, направиха запор върху имуществото ти. Имението е обявено за Продан. И да те погнат за нещо, а не могат, ти нямаш нищо.

— Може пък да се преместим тук, мамо — намеси се Лиса. — За известно време. — Тя погледна първо майка си, после Ригс с очакване. Лу Ан й се усмихна. Да разкрие истината пред дъщеря си се бе оказало най-трудното нещо в живота и. Но пък и никога не бе изпитвала по-голямо облекчение след това. Лиса бе приела новината твърде спокойно. Сега можеха да се опитат да имат нормални отношения.

— И аз си мислех за нещо подобно. — Ригс погледна притеснено Лу Ан. — Ще ни извините ли за малко? — обърна се той към Лиса и Чарли, преглъщайки с мъка. После хвана Лу Ан за ръката и я повлече навън. Чарли и Лиса ги изпратиха с усмивка.

Ригс накара Лу Ан да седне до камината и застана пред нея.

— Бих искал да се преместите всички тук. Има достатъчно място. Но… — Той сведе поглед.

— Но какво? — запита тя.

— Мислех си за нещо по-постоянно.

— Разбирам.

— Искам да кажа, че изкарвам добри пари, а и ти вече не си толкова богата. — Тя наведе глава на една страна и присви очи. Той продължи разгорещено: — Винаги съм се страхувал да не си помислиш, че те гоня заради парите ти. Това би ме докарало до лудост. Богатството ти беше като огромна скала на пътя ми, която не можех да помръдна. Все пак не си мисли, че се радвам, задето изгуби всичко. Ако имаше някакъв начин да задържиш поне част от парите си, щеше да е чудесно. Но сега, когато вече ги нямаш, искам да знаеш, че… — Той се заплете и не можа да продължи. Изведнъж се ужаси, че нагазва в дълбоки води.