Читать «Лотарията» онлайн - страница 252

Лу Ан се залюля като пияна в средата на стаята и задиша дълбоко. После вдигна ръце към врата си и свали примката, приковала очи във врага си.

Джаксън се мъчеше да се изправи. Твърде късно. С дрезгав вик Лу Ан се хвърли върху него и го просна на пода. Краката й обвиха неговите в стоманен захват. Ръцете й се впиха в гърлото му и този път неговото лице започна да посинява. Пръстите, душащи го сега, бяха десет пъти по-силни от онези, стиснали го в къщичката на пазача. Той се взря в налетите й с кръв очи, със спукани от пристягането на примката капиляри, и осъзна, че не би могъл да се освободи от смъртоносната й хватка. Пръстите му задращиха по пода. Животът изтичаше от него. През очите му пробягаха някакви видения, но нямаше сила да направи нещо. Тялото му започна да се отпуска. Очите му изхвръкнаха от орбитите, вратът му всеки миг можеше да се счупи под непрекъснато увеличаващия се натиск. Пръстите му най-накрая докоснаха парче стъкло от счупеното огледало. Той го сграбчи и замахна нагоре, забивайки го в ръката й над лакътя. Никакъв ефект. Той я удари отново. Тя отдавна бе престанала да усеща болка. Просто знаеше, че не може да го пусне.

С последната останала сила Джаксън заби пръсти в раната. Ръцете й за миг сякаш се парализираха и отслабиха хватката си. Джаксън я отблъсна от себе си и скочи на крака, поемайки си дълбоко дъх.

Лу Ан видя с ужас как той грабва стола на Лиса и го повлича през стаята към прозореца. Тя скочи и се хвърли към тях. Знаеше точно какво иска да направи, но просто нямаше да му позволи. Джаксън вече вдигаше стола с Лиса на него, когато Лу Ан скочи и обви с ръце краката на дъщеря си. Столът счупи прозореца, който беше на около десет метра височина над тухлената веранда под него, и Лу Ан и Лиса паднаха на пода сред порой от стъкла.

Джаксън се опита да грабне пистолета й, но Лу Ан се оказа по-бърза. Светкавичният ритник в слабините го преви на две и той простена. Тя скочи и заби яростно юмрук в челюстта му. Джаксън се строполи на пода.

В далечината се чуха полицейски сирени. Джаксън изруга, надигна се и притискайки слабините си с ръка, хукна навън, като не забрави да тръшне и заключи вратата.

Лу Ан не го последва. Плачейки от облекчение, тя развърза Лиса и отлепи лентата от устата й. Майка и дъщеря се прегърнаха. Лу Ан зарови лице в косите на малката, вдишвайки с наслада детския аромат. После стана, доближи се до прозореца и стреля два пъти във въздуха.

Ригс, Чарли и агентите спореха оживено в началото на алеята, когато чуха изстрелите. Ригс натисна газта и полетя напред. Агентите хукнаха към своята кола.

Джаксън тичаше по коридора, но пред стаята на Сали Бийчам спря и надникна вътре. Беше празна. Той забеляза пистолета на пода и го взе. После чу някакво блъскане. Бързо отиде до кухнята и отключи вратата на килера. Роджър Крейн едва не падна отгоре му. Трепереше от глава до пети.